Идвал ли е Левски в Перник?

В народната памет са запазени много предания за величавото дело на Апостола на българската свобода Васил Левски. Някои от тях са запасани. Други се предават от уста на уста и постепенно се украсяват с детайли, които днес никой не може да каже истина ли са или не. Така се е родила градската легенда, че когато Левски дошъл в някогашното село Перник той бил посрещнат зле и даже един кръчмар му зашлевил плесница. Оказва се, че това е една силно преувеличена измислица, която не се потвърждава от записаните на хартия спомени.

Специалистите са категорични, че до момента няма нито един надежден документ, който да доказва идването на Левски в някогашното село Перник и околните му селища.

Но в много населени места из днешната област Перник преданията за идването на Левски са се разказвали като приказки. Според тях Левски е идвал лично в селата Църква, Студена, Крапец и Попово, в Дивотино, Бучино, Мошино и Перник. Само за Кралев дол се твърди, че местният революционен комитет е бил създаден в присъствието на Апостола, а съзаклятниците заклел местният свещеник Петър Чавора.

По спомени на хора от Църква се твърди, че Левски лично се е срещал с дядо Иван Живков в ханчето „Пали -лула“, което се е намирало под днешната Гевгелийска махала в Църква. Друго предание твърдяло, че Левски отсядал в Живковата воденица, която била близо до река Струма. През 70-те години на 20 век в близост до мястото на воденицата е поставен паметен знак.

Гранитният обелиск и до днес стои на мястото си, обгърнат в храсти и стари треви, но плочата, която свидетелстваше за идването на Левски отдавна е откъртена и открадната. Има и друга версия къде е нощувал Левски при идването му в Църква, но и тя е само предание. В книгата на Петър Кузманов „Селището Перник през вековете“ се разказва, че поради страх дядо Иван съобщил на Левски, че засега все още няма готови хора да участват в такова опасно начинание и го помолил да намине в селото по-късно. Но в Църква е имало доста верни на народното дело хора като Георги Карата, Аначко Захариев, баба Дона, които в крайна сметка създали комитет.

В село Големо Бучино се разказва, че Левски водил хорото на селския мегдан.

3-Дивотински манастир-прозорчеВ Дивотинския манастир преди няколко години беше възстановено прозорче в дувара, за което се твърди, че е било прохода, през който Левски прескачал като идвал да се подслони в обителта. Там се пази и икона на Богородица със следа от куршум в нея и според преданието тя спасила Левски при стрелба по него, защото куршумът рекуширал от иконата и убил заптие.

В село Ярджиловци Кота Иванчов разказвал, че чичо му Киро Геошев, който имал дюкян в София, няколко пъти се срещал с Левски и дори го довеждал в селото. Чичото, подобно на Апостола, бил обесен в София през 1876 г. и затова небезизвестният архимандрит Зинови ПопПетров , движил комитетските дела в Радомирско пише, че Киро Геошев бил обесен, защото пеел „Вятър ечи, Балкан стене“.

В старата пернишка махала „Тева“ е записано предание, че населението било откарано в София, за да присъства на обесването на Левски. Каруците били теглени от волове, защото конете не могли да издържат на силния студ. Писмен спомен за това е запазен във фондовете на пернишкия исторически музей, но специалистите го опровергават, защото в онзи февруарски ден на 1873 г. не е събирано население за назидание, а и времето било сравнително топло за сезона. Предполага се, че тази легенда е или желание за досег до Апостола в сетния му час, или се отнася за екзекуцията на друг борец за свобода.

В селото Перник имало предание, че Левски е подарил чорап с дребни монетки за украшение на дъщерята на своя домакин от рода на Кокаловите, която се казвала Станойка. Това потвърждава широко разпространеното предание, че Левски лично е идвал в някогашното село Перник, но опитът му да създаде комитет завършил с несполука по вина на местния чорбаджия Богдан Пуряков. Преди сам да дойде в Перник, Левски пратил в селото като даскал един монах, който бил комитетски човек, за да учи децата от селото на четмо и писмо, но и да подготви почвата за комитет. Мисията на монаха не успяла, защото се сблъскал с неодобрението на пернишките чорбаджии.

2-храм-св. ГеоргиСлучаят с идването на Левски в Перник е описан в спомените на известния на перничани като минен синдикалист Фердинанд Тодоров Иглев. Той предал спомените за случката на своя дядо, който бил брат на Божко Иглев: „ Дошъл веднъж Васил Левски в Перник, отишъл в кръчмата на Богдан Пуряков и му доверил, че идва да образува комитет. Чорбаджията се развикал, искал да обади на хора да изтичат да обадят в конака и да викнат турците.

Та този дядо Божко, брат на моя дядо, който също бил в кръчмата, не се стърпял, скочил и казал на чорбаджията, че ако стори това, народът ще избие семейството му, ще изгори имота му. Оня се смълчал, но било ясно, че опасността за издаването на Левски не е била преминала. Тогава дядо Божко излязал с Левски, изпратил го през Голо бърдо за радомирските села. Когато се разделили на Ставен камък, под Малкото градище, Васил Левски казал (за перничани): „Шопи сте и шопи ще си останете”.

За това какво се случило след идването на Левски в Перник по-късно разказвал перничанинът Тано Пейчев Лазков:

„Щом като се пусна мълвата, че Левски е в Перник, стана раздвижване на турските заптиета. Цялата околия приличаше на ад. В Перник коджабашията Бене Бенев, българин от Перник, нареди незабавно да бъдат повикани селяните и най-жестоко наказани. За целта изпрати протожера, но той вместо да ги вика да се явят в конака, гласно казал: „ Селяни, хайде кой въз дол, кой низ дол, а жените с хурки, вретена и кошници с прежда за плетене, да се явят в конака при коджабашиятааа…”

Предупредени от протожера, мъжете напуснали селото и потърсили убежище из доловете и шубраците на Голо бърдо, а жените се явили в конака. Те смятали, че Бене Бенев няма да им направи нищо, но останали жестоко излъгани. Жените и бабите били измъчвани, бити и накрая наказани да скачат боси върху нарочно докарани тръни. По същото време пострадали и някои хора от село Църква. Аначко Захариев, баба Дона, Георги Карата и други селяни също били запрени от турците и накарани да скачат боси върху бодливия трънак. След това мъчение с окървавени крака и църковчани, и перничани били освободени.

„Някои от зябягналите мъже се укривали из България или в емиграция чак до Руско-турската война през 1877-187 г. и се завърнали по своите родни селища едва след освобождението. Дълго още те разказвали на своите потомци за преживените трудности и ужаси, за кървавите изстъпления на турските чиновници и за предателството на чорбаджиите. Споменът за идването на Левски в Перник будел у тези перничани и техните потомци чувство на гордост”, пише още в книгата си за селището Перник Петър Кузманов.

Богдан Пуряков обаче имал случай да се почувства засрамен и то пред малки перничанчета. Това също е разказано от Фердинанд Тодоров в спомените му. Той тръгнал в първо отделение през 1897 г. Още преди това слушал как неговият дядо разказва на даскала за изгонването на Левски от Перник и после в училище повторил пред децата случката за предателството на Богдан Пуряков. Вечерта внучката на Пуряка го питала дали е вярно и на другия ден някогашният кръчмар дошъл да се разправя с децата в училище, но като чул кой е разказал случката, си тръгнал засрамен, защото това наистина бил свидетел на неговото поведение.

Версията за ударения от Пуряка шамар на Левски се е появила доста по-късно, макар в книгата на отец Стоян Йосифов „100 години село Мошино“ от 1928 г. да се казва, че Богдан щял да го бие, като му заявил да не се бави и час по-скоро да напусне селото. Има предположения кой е нейният автор, но опитът за сензация от този вид не се одобрява от съвременните перничани, въпреки многобройните вицове за бойния им дух.

Поп Стоян разказва и как Левски се приближил до Перник. След като основал революционен комитет в София със седалище в манастира „Света Богородица“ край село Драгалевци, Левски наредил да дойдат от Велико Търново дядо Серафим и Димитър Шишков и да направят в село Владая фабрика за смилане на житна каша за варене на ракия. Тя трябвало да служи като централно бюро на комитетите, от където да се разпращат писмените нареждания до доверени хора от този край. Фабриката била направена скоро и там започнали да вземат на работа само хора, свързани с комитетските дела. Така преди сам да иде Левски в Перник там било пратено писмо чрез един перничанин, работещ във фабриката, но и то попаднало при неподходящи хора и не е запазено, за да се знае дали наистина Левски е идвал в Перник.

Снимки:
1 – В Регионалния исторически музей в Перник се пази оригинален портрет на Левски, предоставен от пловдивския митрополит Максим.
2– Възстановеното прозорче в дуварите на Дивотинския манастир „Св. Троица“,  което според преданието служело на Левски за вход като идвал в светата обител.
3 – Възрожденската църква „Св. Георги“ в Перник, близо до която е било кафенето на Богдан Пуряков.

Един коментар за “Идвал ли е Левски в Перник?

  1. Много интересна статия с исторически факти и много истина.
    Перничани и населението от оклността са се борили и страдали както всички останали под османско иго сиромаси.
    Е предатели е имало и тогава както и сега, но от това не трябва да страда истината.

Коментарите са приключени.