Стотици хиляди граждани във възторг от фестивала Сурва

Сурва мина без затруднения, стотици хиляди граждани са във възторг от фестивала. Сред тях са евродепутати, посланици, миски и обикновени джендъри.

Ако сте пропуснали Сурва в Перник тази година, ето какво ни разказаха от първо лице за усещането и мнението си хора, били там.

Откриване на фестивала

За съжаление се оказахме далеч зад заграждения и не успяхме да видим много. В далечината забелязахме, че някакви дребни фигурки говореха възторжено и поздравяваха други хора. Когато програмата започна, други човечета тичаха напред-назад и в кръг по сцената със знамена и тупани. И точно, когато очите започнаха да отказват от напрягане и слухът се загуби под шапката, нахлупена заради студа, лумна огън, изригна заря и скоро след това всичко приключи.
За да научим повече, попитахме хора, които бяха подготвени за ситуацията. Забелязахме човек с бинокъл и попитахме дали е харесал това, което е видял:
– Беше уууууникално откриване. Всяка година го гледам с интерес и опитвам да преброя разликите. Толкова беше уникално, че най-отпред се видяха гости от Европата, миски и джендъри. Наистина, за пръв път виждам съчетание със знамена и барабани. Миналата година бяха отделно знамената от барабаните. А пък зарята беше като в Камбоджа.

Почистване на сняг и лед

Община Перник беше почистила идеално централната градска част за фестивала. Естествено, трудно може да се угоди на гражданите и това даде повод за масово недоволство. Хората обвиняват общинската управа, че им отне едно от забавленията – “пързаляне по лед на крака”, което е традиционна част от градската култура. Недоволен гражданин, който едва сдържаше вълнението си, каза:
– Едно време каква Сурва имаше – площадо ич не го чистеха, като мине тая сурия и тука ставаше целото като хокейна площадка. Излезнеме с родата да видиме фестивало и докато гледаме, се пръзаляме, а сега нема. Верно, троших си ръка и крак, но лошото се забравя.

Имаше и хора с противоположно мнение. Те недоволстваха заради откритите от тях непочистени участъци из центъра. Участник във фестивала сподели:
– Сабале станах много рано и цел ден ми се спеше, бех задремал доде одим. Те тука на ъгъло така се очистих връз ледо, че ми прещракая сите кокали и се сабудих баш навреме преди сцената.

Кошчета за отпадъци

Най-често задаваните въпроси от гости на града бяха: “Вие от Перник ли сте?”, както и: “А да знаете, къде има кошче за отпадъци?”. Липсата на кошчета за отпадъци, естествено, е добре планирано мероприятие. Това възпитава хората да си носят отпадъка, докато не стигнат реката или докато не го изпуснат случайно. Мерките целят да не се образуват нерегламентирани сметища на възлови места в града, което от своя страна би могло да възпрепятства сметоизвозването в понеделник след фестивала.

Условия за паркиране

Гостите на града бяха изключително доволни от условията за паркиране в града. Столичанин коментира пред нас:
– Здравейте, от София сме, дойдохме с жената и децата за пръв път в Перник. Леко ни е притеснено заради слуховете за града. Особено впечатление ни направи полицията, която ни накара да паркираме върху междублокова градинка, а след това общински служител ни събираше левче на час. Да паркираш върху градинка е страхотно, напомни за младините ми, когато последно съм го правил в София. Благодарен съм за тези емоции.

Посещаемост

Тази година фестивалът е абсолютен рекордьор по посещаемост, както от участници така и от гости на града. От фестивалния информационен център съобщиха за десетки запитвания от гости на града, които твърдят, че не могат да намерят нито един кукер или сурвакар и заедно с тълпи хора въртят в кръг около насъбрала се на купчина тълпа, за да успеят да намерят мястото, където преминават дефилетата. Служителите в информационния център са подходили с професионализъм и своевременно и точно са насочвали гостите с трикове и похвати от собствен опит за достигане до дефилетата. Винаги работещ метод е да се получи бадж, доказващ акредитация на фотограф или репортер. Достатъчно е да имате фотоапарат и да обещаете да дарите безвъзмездно поне една снимка на общината и вече сте в ложите. „Ей там, виждаш ли светлината? Ще се промъкнеш лазейки и така ще достигнеш до дефилетата.“ Така служител от информационния център насочи посетител с току-що получен бадж. Следвайки този принцип, в тълпата рядко се срещаше човек без бадж.

Условия за фотографи и снимки

Фотографите бяха изключително добре дисциплинирани от организаторите на фестивала. Акредитацията преминаваше през супер стриктни изисквания и за да получиш бадж, трябва да отговаряш на множество изисквания. Всеки с бадж, можеше да влезе зад загражденията, отделени изцяло за фотографите, които заемаха огромна площ от площада. Разговаряхме с няколко професионални фотографа, единият беше без бадж, представител на голяма българска медия и сподели, че не е покрил набора от изисквания за получаване на бадж и поради тази причина снима само по периферията, където е позволено. Сподели, че хората нямат елементарна култура и застават пред обектива, което поставя на изпитание уменията на фотографа и влошава условията на труд. След едночасово чакане на възможност за снимане, то е било саботирано от гора от ръце, снимащи с телефони. – „-Когато снимах редки видове птици, нещата ми се случваха по-лесно“ – сподели той.

Анти-терористична безопасност

Тук смело можем да твърдим, че подобна безопасност не е нужна. Все пак всеки 10-ти в тълпата е перничанин и който не се е заял с перничанин, той не знае какво е бой. За това поне по тази тема не е нужно да се прави каквото и да било.

С обич, в очакване на следващия фестивал – автор: Ивайло