Сурва, първата на двама братовчеди

Преди години, в тези няколко дни след маскарадните дефилета на пернишкия площад, всичко публикувано обобщавахме ние медиите като „Ехо от Сурва“. Колелото на пернишкия ненадминат по колорит, сила, мерак и участници фестивал така се завъртя, че … нестихващите публикации не могат да се определят като „ехо“.

Той е още в ушите ни с грохота на звънци и чанове, в очите още се отразяват багрите на носиите, шевиците и маските, а в емоциите – кой каквото е запазил, за да подклади и разгори емоцията и догодина. Снимки, снимки, не хиляди, а милиони, разказват и ще разказват на света за магията, която подрежда едни до други маскирани дядо, син и внук. Героите сега за първи път се пускат в магията. Не са наследници на пазители на Сурва. Лоренцо е второкласник и за първи път се преобрази в мечкар. Желанието му да лумка звънците с маска осъществили батковци приятели от сурвакарската група на село Расник. Емоцията от гледането в предишни години сега вече е реалност и със сигурност ще продължи. Костюмът му ще омалее, но веднъж влязъл в него, няма как да излезеш от него. А има и кой да го наследи – братовчед му Стивън. Навършил една годинка десетина дни преди маскарада, Стиви също бе на пернишкия площад както подобава – с кожи и звънец. Да, ще почака да се нареди и той в групата на сурвакарите и да продължи нишката – от баща на син, на внук и правнук. Да, вярно е, че утре започва от днес и така…. хилядолетна от незапомнени времена Сурва. Да бъде!