Светия с кучешка глава в брезнишка църква

На 9 май според следвания от Българската православна църква календар,  наред със свети пророк Исаия и св. Николай (Летни) се почита и свети мъченик Христофор. Името на този светия означава „носещ Христос“ и затова има допускане, че така може да са наречени няколко свети мъже. В старинния храм „Св. Петка” в град Брезник  върху иконостаса св. Христофор е с глава на куче.

Според най-разпространеното житие на св. Христофор той е е живял в Ликия, Мала Азия, и починал около 250 г. Свети Амвросий Медиолански свидетелствува, че мъченик Христофор чрез чудесата, които били извършени при мъченичеството му, обърнал в християнската вяра 48 000 езичници. Почитането на свети мъченик Христофор бързо се разпространило от Изток на Запад и днес той е на почит и сред католиците, причислили го към групата на 14-те скоропомощници при различни беди. Смятан е за покровител на шофьорите, моряците, летците, на всички пътуващи. Народното вярване всред западните християни го счита за закрилник от внезапна и неразкаяна смърт.
В католическия календар го тачат на 24 юли (в Германия и Литва) и на 25 юли в Италия.
Предание за св. Христофор разказва, че бил много силен и търсел най-могъщия сред царете, за да му служи. Но видял господаря си, когото мислел за най-силен да се прекръства всеки път щом се спомене дявола и да признава, че го е страх от него. Христофор го напуснал, за да търси по-могъщия от него. В една пустиня го намерил като черен рицар с ужасна дружина и се присъединил към него. Веднъж както вървели по пътя, видели кръст. Дяволът се отвърнал от кръста, заобиколил го отдалеч и признал, че се страхува от разпънатия Христос повече от всичко на света. Христофор напуснал и дявола, защото искал да служи на още по-силния Христос. Дълго търсил, докато намерил един отшелник, който му казал, че Христос е най-силният владетел, но ако иска да Му служи, трябва да пости. Христофор отвърнал, че не умее това. И другото изискване да се моли постоянно, не можел да изпълнява. Тогава приел задачата да пренася хората на гърба си през една опасна река, понеже бил голям и силен. В ръката си носел голяма върлина и пренасял неуморно хората.
Една нощ чул да го вика детски глас, но нищо не можел да види в тъмнината. След третия вик излязъл още веднъж и видял дете, което молело Христофор да го пренесе на другия бряг. Взел го на рамото си и нагазил в реката, а товарът му ставал все по-тежък и тежък, а и водата придошла. Уплашил се да не се удавят и му се сторило, че носи целия свят на плещите си. „Повече от света носиш”, проговорило му детето, „Господ, Който сътвори света, е твоят товар”. Детето го потопило във водата и го кръстило. На брега Христофор признал Христос за свой господар, който му наредил да се върне обратно и да забоде пръчката си в земята и му казал, че тя ще се раззелени и ще цъфне. Когато Христофор се събудил на сутринта видял, че от пръчката наистина е израснало палмово дърво с плодове.
Свети Христофор, изобразяван на иконите с пръчка, на която се подпира във водата и дете на рамото, е покровител на шофьорите, моряците, летците, на всички пътуващи. Много често обаче в храмовете го изписват с кучешка или с конска глава. Такова изображение може да се види в старинния храм „Св. Петка” в град Брезник, където върху иконостаса св. Христофор е с глава на куче.

С глава на кон светията е изобразен в храма на Суковския манастир „Успение на Пресвета Богородица“, който сега се намира в Източна Сърбия, но е изписан от зограф от Самоковската школа. Всъщност в това няма нищо необичайно, защото още в староотеческата традиция било прието образът на св. Христофор да се изписва по този начин. Има няколко обяснения за това, почиващи на стари предания.
Едно от тях е пресъздадено от класика Елин Пелин в разказа му „Огледалото на св. Христофор” от поредицата „Под манастирската лоза”. Заради старанието му да налага закона със сила той изгубил подобието Божие и лицето му заприличало на зъл кучешки образ. Така се родил образът на Песоглавеца. Младият мъж с грамаден ръст знаел, че лицето е видимият образ на душата и че преображението му в куче не може да стане, ако душата му не се е преобразила в кучешка. Така с добрите си дела в името на Бога просиял в святост, та и до днес, но образът останал.
За чудеса, свързани със св. Христофор се разказвало още при мъченическата му смърт. Когато светецът бил доведен при императора Декий, той решил да го принуди да се отрече от Христа, но не с насилие, а с хитрост. Заповядал да извикат блудниците Калиникия и Акилина и им наредил да влязат при светеца и да му внушат различни съблазнителни мисли, както те обикновено правели, за да се съгласи да се отрече от Христа, подбуждан от престъпна любов към тях, и да принесе жертва на езическите богове. Свети Христофор обаче започнал да ги поучава на вярата в Христа и със словото си ги отвърнал от идолослужението. Като се върнали при императора, те обявили себе си за християнки, за което били подложени на жестоки мъчения, и като претърпели по този начин страдания за вярата в Христа, приели мъченически венци. Императорът заповядал да доведат при него Христофор и започнал да издевателства над него, осъдил го на смърт, заедно с 200 войни, които били пратени да доведат Христофор, но приели свето кръщение и станали християни. Той заповядал да отсекат главите на всички, а телата им да изгорят. Свети Христофор пък заповядал да затворят в меден котел, да забият гвоздеи в него, а след това да нагреят съда, но когато това било изпълнено, светецът останал невредим. Не изпитвайки страдания нито от огъня, нито от приковаването, той стоял в нагретия котел като сред приятна прохлада. На мнозина от присъстващите това се сторило измама, а на вярващите светецът съвършено правдиво и с радост разказвал, че по време на изтезанията той видял някакъв висок на ръст и прекрасен на вид мъж, облечен в бяла дреха, който по излизащата от него светлина превъзхождал слънцето и имал на главата си блестящ венец. После завързали камък на шията на свети Христофор и го хвърлили в кладенец, но ангел го извадил оттам. После го облекли в нагорещена медна дреха и накрая отсекли главата му с меч.
Твърди се, че в покрит със злато реликварий, съхраняван в музея на религиозното изкуство в църквата „Свети Юстина“ на хърватския остров Раб, Хърватия се пази черепа на св.и Кристофър. Според църковно предание един епископ показал мощите от градската стена през 1075 г., за да сложи край на обсадата на града от итало-норманска армия.

В „Градски вести“ има публикация „Св. Христофор – Песоглавец“ от 22 май 2012 и по някаква необяснима причина тя все още се чете постоянно.