Провериха ремонта на манастири

еп. Поликарп- ПенкьовциОбластният управител на Перник Ирена Соколова и викарият на Софийска епархия Белоградчишки епископ Поликарп в навечерието на 24 май посетиха манастири в област Перник в ремонт. Обектите са сред общо 15 свети места, за които има проекти за възстановяване с безвъзмездни средства, отпуснати от Програмата за развитие на селските райони. С договори за ремонт и реконструкция са 11 църкви и манастири. Един от проектите е в процес на обработка със заповед за одобрение.

Соколова-БилинциВекове наред българските манастири са били твърдина на българската духовност и култура, просветеност и писмовност.  В навечерието на Деня на българската просвета, култура и писменост – 24 майq  Соколова и владиката Поликарп посетиха

манастира „Св. Архангел Михаил“ край брезнишкото село Билинци. Те бяха съпроводени от  игумена на Църногорския манастир архимандрит Никанор, изпълняващ ангажимент да помага в осъществяването на проекти по ПРСР и отец Константин Стойчев, , който отговаря за манастира. За да се стигне до обновяващата се обител,  трябваше да се използва помощ от горското стопанство в Брезник, което предостави специализирани автомобили, защото след селото до манастира се стига по около километър черен и стръмен на места горски път.
Смята се, че манастирът е основан XI – XII в. Според предание бил основан от болярина Милутин, владетел на съседното село Ярославци, който измолил разрешение за това лично от Византийския император.
През XIV век обителта вече е съществувала като голям укрепен манастир. Останки от средновековните му зидове има южно от черквата, а до жилищното крило са се очертавали основите на отбранителна кула. Самият манастир е представлявал комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
Към Билинския манастир е създадено едно от най-ранните килийни училища и то е между най-големите просветни огнища от епохата на османската власт. В приписки в стари богослужебни книги се потвърждава, че през XVI в. Билинският манастир е съществувал отдавна. Отразено като важно събитие е и как през 1587 г. отец Стефан е представлявал обителта в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия и донесъл от там църковна утвар. Преди десетина години в манастира се беше самонастил монахът  Партений с две девойки, които си бяха позволили да правят корекции по стенописите в храма.  Нанесените пакости не бяха фатални за щастие, защото тъкмо стенописите  са най-голямата ценност на този манастир, заради което той е получил статут на национален архитектурен и културен паметник.
Стенописите имат своя специфика. Изписани са от майстори зографи, принадлежащи към западната българска живописна школа от късното средновековие — XV — XVI в. Тяхното възстановяване и консервация е включено в проекта и вече е направено от реставратора Стефан Стефанов и разкритото им великолепие възхити проверяващите.

Освен укрепване и обновяване на храма в проекта е включена и вертикална регулация на терена с масивна ограда, а тъй като там няма ток, ще бъдат монтирани и фотоволтаици. Ръководителят на обекта инж. Димитър Александров потърси съдействие от областния управител по ускоряване на сроковете за съгласуване на наложили се промени в проекта с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Обсъдени бяха и други проблеми, свързани с окончанталното му приключване.
Проверяващите посетиха и манастирите „Св. 40 мъченици“ при трънското село Лева река и Пенкьовският манастир „Св. Петка“, където изпълнението на проектите е в напреднала фаза.
Преди време манастирът в Лева Река стана популярен с изображение на св. Кирил  Философ, което беше разчетено като образ на единият от създателите на глаголицата – св. Константин Кирил Философ. Това се превърна в медийна сензация въпреки, че още през 1889 г.  професор д-р архимандрит Павел Стефанов беше коригирал това твърдение на историка и археолог Димитрина Митова – Джонова, проучвала и публикувала подробно описание на манастирската църква в Лева река.
„Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ“, уточнява Павел Стефанов.
Там проектът предвижда възстановяване на манастирския конак, укрепване на храма и оформяне на двора и работата на това място също е в последен етап, както установи проверката.
Пенкьовският манастир „Св. Петка“ е в северния край на селото, проточило се на близо 5 км покрай пътя в много махали. Писмени сведения от началото на 20 век съобщават, че по това време хората в Трънския край смятали църквата „Св. Петка“ за старинна и историческа. Сред християните в Краище била много популярна. На „Благия петък“ преди големия празник Света Троица там се стичали хора на поклонение и от Кюстендилско и цялото Знеполе. Има предание, че църквата е била затрупана със земя, за да не бъде поругана от нашественици и едва след като всички били забравили за съществуването й била открита по чудодеен начин от един козар. Докато си пасел козите, той видял, че козелът облизва нещо в земята. Разровил мястото и открил кръста и кубето на храма, а после се открила и цялата църква. Притворът и пристрояван през 1830 г. и има кръгла форма , а пред него е направено отворено предверие.
През Възраждането църквата е изписана. Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия, завършил ги през 1867 г. Иконостасът също е възрожденски.
За жалост, днес голяма част от стенописите са увредени и се нуждаят от реставрация.
Може да се каже, че църквата „Св. Петка“ представлява една истинска съкровищница на самобитната народна култура и изкуство, с отглас от оригиналното строителство на местни майстори. Заради неуредени документи за собственост на храма на този етап той не е включен в осъществявания в момента проект, който засяга околното пространство и старата сграда на някогашното училище. Сега то е  обиталище на младия монах Софроний, превърнал манастира в действащ.
По случайност или не той е приел името на излезлия от това село преподобен отец Софроний Софийски, който се почита на 28 май. Тормозен тежко от нашествениците, пенкьовският свещеник избягал от селото и стигнал чак при Радул войвода във Влашко. Там починала жена му и той се подстригал монах и приел име Софроний. След смъртта на Радул войвода и Софроний се върнал в България, установил се в Бесарбовския скален манастир край Русе и се отдал на монашески подвиг. Там бил убит през 1515 г. с брадва от манастирски слуга. Предполага се, че мощите му се покоят в някой манастир на сръбска територия.
След завършване на благоустрояването на двора на манастира и на прилежащата му стара сграда., проектът ще трябва да продължи с втори етап, за да се обнови и храма, но сроителите споделиха и за роблем с водоснабдяването. Областният управител се ангажира да съдейства пред съответните органи за намиране на разрешение.

Проектите с подписани договори за безвъзмездна помощ са на обща стойност 6 720 303.38 лв.
Досега са преведени 913 447.43 лв.

Повече снимки от Билинския манастир – ТУК.

Повече снимки от Леворечкия манастир – ТУК.

Повече снимки от Пенкьовския манастир – ТУК.