Благослов за Църногорския събор от игумена на манастир

От 13 до 15 юли 2018 г. край Църногорския манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ ще се състои народен събор „В сърцето на Граово“. Наш апостолски дълг е всячески да подкрепяме и насърчаваме всички културни прояви, които имат за цел възраждане и утвърждаване за поколенията на българската национална идентичност, част от която се явява православната вяра в Светата Троица, затова приехме идеята на местната общност в пернишкия регион съборът да се проведе близо до манастира.

В чисто духовен план има огромна разлика между въздействието над човешката душа от слушането на народна и модерна музика. Народната индуцира една чиста, някак си целомъдрена радост, докато модерната във всичките й разновидности подхранва страстите. И понеже хората не могат да бъдат лишени от веселие – играещи хоро хора могат да се видят и на църковни стенописи, то задача на църквата е да очисти, одухотвори, да издигне това веселие от плътскост към душевност, да съдейства за изменяне на човека от плътски към душевен, а след това и духовен. Няма как плътският човек веднага да стане духовен.

появилите единични възражения срещу народния събор в близост до манастира са същите по характер, както биха били възраженията срещу четенето на качествена класическа литература, просто защото не била светоотеческа. Или с други думи хората или трябва да бъдат оставени на телевизора, или да четат само светите отци. Такова крайно черно-бяло виждане не почива на здрава духовна разсъдителност. Още повече, че историческите данни и запазените свидетелства на все още живи хора недвусмислено и ясно сочат, че в манастира е имало народни веселия и празници и преди неговото унищожаване през 18-ти век, и във времето на неговия втори разцвет в годините непосредствено преди девети септември.

Би било проява на недопустимо духовно късогледство, на фарисейско самодоволство и псевдодуховно позиране, ако ние бихме отказали на организаторите да ползват манастирските ливади. Това значи да абдикираме от своя дълг да проповядваме светото Евангелие. Защото те биха си намерили друго място за провеждане на събора – далеч от манастира, но посланието тогава ще звучи различно. То ще бъде, ако мога да се изразя с църковен термин, етнофилетично. Тоест ще се възражда и популяризира българската национална идентичност, но без православната вяра. Това е нещо като дървено желязо.

Не съм аз игумена, който ще допусне разкъсване, разделяне на българската национална идентичност и българската религиозна идентичност.нито поради нечии псевдодуховни, бих ги нарекъл духовно-патологични, претенции – напълно неграмотни при това. Защото макар и от съвсем различно естество, но народностните особености и православната вяра са, ако ползвам едно догматично определение, неслитно, неразделно и неразлъчно съединени в лицето на българския народ. Който престане да бъди православен, вече не се чувства българин. И който спре да бъде българин, той забравя пътеката към храма.

А ако някой не може да направи разлика между Народен събор и дискотека, то толкова по-жалко за това същество. Нека не забравяме, че и славянската писменост беше възприета на църковно-народен събор, и самостойната българска църква беше възобновена на църковно-народен събор, и до съвсем неотдавна българският патриарх се избираше и делата на българската църква се решаваха на църковно-народен събор. Нека Бог благослови първият граовски народен събор и не допусне той да бъде лишен от църковност! Божието благословение и милостта му да бъде над всички нас!

Архимандрит Никанор – игумен

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eighteen − fifteen =