Градски вести Перник

Минната дирекция – мистерии и факти

Десетилетия наред сградата на Минната дирекция в Перник е емблемата на града. Импозантната постройка се намира в центъра на града, в непосредствена близост до храм „Св. Иван Рилски“ и сградата на общинската администрация. Изграждането е продължило около две години. Завършено през 1932 г. Проектът е на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външната архитектура е разработена в неокласически стил, а вътре специалистите забелязват влияние на ранна готика. Над сградата има часовникова кула от метал, която придава завършеност на цялостния силует. Сградата има интересна история и тук разказваме само някои щрихи.

Още при проектирането е имала предназначение за национално седалище на Автономни Мини Перник, които по това време управляват 83 % от всички мини в България.

Самата сграда е с правоъгълна форма. Разгърната е около два вътрешни двора, разделени от централна част, където са разположени централното стълбище, помещенията на музей на Мини Перник и тържествена заседателна зала. Около това ядро са разположени представителни кабинети, служебни офиси, коридори и две допълнителни стълбища.

Главният вход е леко изнесен, има масивни врати от ковано желязо, увенчани с ажурни аркади от бял камък. Богато украсени с камък са и рамките около другите врати и прозорците, както и балконите. По камъка с много вкус са издълбани елементи от минната хералдика.
Часовниковият механизъм на кулата е система „Бреге“. Той е свързан с около 30 по-малки стенни часовника в сградата и работи на електромеханичен принцип, но вътрешните часовници са замрели и не се поддържат.

Перничани, които са свикнали да си сверяват времето по часовника на Минната дирекция, си спомнят как той беше спрял минути преди силното земетресение, разтърсило града на 22 май 2012 г. с 5.8 степени по Рихтер.

 

През същата година, но през януари, по време на международния маскарад „Сурва“ в Перник, кулата беше опакована с плат, подобно на инсталациите които прави по света именитият българин Кристо Явашев.

 

 

 

 

 

 

От време на време някой забелязва, че кулата е леко наклонена и тогава в интернет пространството се появяват дебати за поддържането на сградата, но малцина са посветени в това, че кулата е така още от монтирането си.
Възловото фоайе, монументалното централно стълбище и крайстълбищният колуар са облицовани с различни цветове италиански мрамор и полиран гранит, а коридорите – с произведен в Чехия декоративен фаянс. На няколко места по мраморните плочи се забелязват фосили с размер около метър в диаметър. Дъбови греди и стилни ламперии внасят топлина в представителните помещения на сградата, а богато орнаментираните гипсови тавани омекотяват високите готически сводове.
Оригиналната архитектира, високото качество на строителното изпълнение, богатото вътрешно оформление разкриват забележително професионално майсторство на създателите на сградата, обявена за паметник на културата през 1989 г. Не случайно двама перничани чакаха близо месец, за да получат разрешение през 2015 г. да сключат граждански брак тъкмо в тази най-красива и изискана за Перник сграда, свързана с миньорското минало на жграда.

Градска легенда разказва, че миньорите правили самолет и затова в като лампион в Минната дирекция и оформена самолетна перка. Самолет „Миньор” наистина е имало, но той бил направен с доброволни пожертвования от миньорите и служителите в Мини Перник през 1932 г. и в присъсвието на цар Борис III в Перник бил подарен на Българската армия.

От 2004 г. емблемата на Перник е частна собственост. С раздържавявянето на работещата част от пернишките мини и обявяването на подземния въгледобив в района в ликвидация, сградата премина във владения на собственика на „Открит въгледобив“ – Перник, който в крайна сметка е предприемачът Христо Ковачки. Когато неговата лична асистенка идва в Перник, след като приватизационната сделка влиза в сила, тя вижда импозантната сграда и веднага звъни на шефа си да се похвали какво безценно архитектурно бижу са придобили. Скъпо струващият паметник на културата беше включен в общия пакет, предложен за приватизация, без да му е правена оценка. Общинското ръководство от това време прави постъпки емлематичната сграда да бъде върната като собственост на общината. Общинският съвет провежда извънредна сесия. Резултат от усилията обаче няма. В сградата се настанява ръководството на Мини „Открит въгледобив“, а ликвидаторите на Мини Перник нямат нищо общо с нея. В нея са и местни офиси на Общинска банка и Общинска застрахователна компания, а от няколко години и топлофикация-Перник също има офиси в сградата, макар , че при приватизацията тя дружеството е самостоятелно. Известно време, докато зам.-изпълнителен директор на Мини „Открит въгледобив” беше инж. Огнян Зарев, който беше и общински съветник в Перник, за сградата се полагаха очевидни и добри грижи. През последните години обаче това не се забелязва и според перничани е наложително да се направят предписания на собственика за съхраняването й.

Много филми – български и на автори от чужбина, са със сцени,  снимани в тази сграда. Популярен  в интернет фотос илюстрира тази част от историята на емблематичната за Перник сграда.

Това е сцена от филма „Анна“ пред сградата на Минната дирекция в Перник, а снимката е на Светлана Стоименова.