Къща на маските в Кошарево

На 27 септември в брезнишкото село Кошарево официално ще бъде открит музеен комплекс,  посветен на народния обичай Сурова. За селото Сурова е като религия, а идеята да се направи музей на обичая е е преди повече от половин век. Сега идеята се осъществява чрез проект по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия от Областната  администрация в Перник

и благодарение на личните усилия на областния управител Ирена Соколова.

Музеят ще се казва „Къщата на маските“ защото се помещава в реновирана напълно и пригодена за целта стара къща. Проектът е на приключване и вече са извършени  всички строително-възстановителни дейности, като са запазени изцяло автентичният вид на сградата и на оградата. Дворното място е облагородено с изградени алеи, засадени цветя и различни декоративни растения. Завършен е и посетителският център към комплекса.
В експозицията ще бъдат показани характерни за региона маски, ликове, сурвакарски костюми и аксесоари.  За гостите са подготвени три мобилни приложения. С тях всеки дошъл ще научи повече за традицията „Суро́ва”, за особеностите на различните видове маски от региона и майсторите им, за спецификата на отделните сурвакарски групи и техните костюми.
Информацията ще бъде поднесена по забавен начин с игрови елементи. Апликации ще позволят всеки да изработи своя собствена интерактивна маска или да се снима с избран експонат.
В трансграничния проект  „Туризъм и традиции – цветни, забавни, атрактивни” Областна администрация – Перник е водещ партньор с  община Цървени кръст към сръбския  град Ниш. Инвестицията  за създаването на музея възлиза на 250 хиляди евро.
Къщата, в която ще се помещава музейната експозиция е  строена  за музей още преди близо 40 години. „Истинска изненада е единственият по рода си шедьовър на битово-бароковата архитектура на „турската къща” в с. Кошарево. С нея могат да се гордеят Пловдив, Копривщица и Самоков и е радостно, че е запазена. След внимателна реставрация в бъдеще, несъмнено тя ще бъде превърната в окръжен етнографски музей, от какъвто Брезнишко безспорно се нуждае.”, пише местен вестник през  80-те години на ХХ век.
Според запазени документи идеята за такъв музей датира от края на 1980 г.  Запазен е оценителен протокол от  4 декември 1980 г. , с който е отчуждена къща за Етнографска сбирка. Тя била строена през 1870 г. от местни майстори строители. Когато я плащали на тогавашните  собственици  е била паянтова жилищна сграда с мазе и чардак,  с квадратура помещенията  от 101.4 кв.м, а с чардака – 107 кв.м и две мазета по 18 кв.м.  Интересни по своето построение са двете стаи. Таваните са покрити с дъсчени елементи и минимална дърворезба. Във формата на квадрат са вписани слънце  и геометрични елементи. От квадратите на тавана до стените остава по 1 метър разстояние и по ръбовете на квадратите е имало спусната завеса, стигаща до земята. В „коридора” между стените и завесите са се движели жените ”були” в турската семейство, обитавало този дом. Стопанинът на къщата  произхождал от турската фамилия Фатини. След Освобождението в къщата се заселила българската фамилия Лукарови.
След отчуждението на  мястото на паянтова къща, по проект на тогавашния Национален институт по паметниците на културата (НИПК), сега – НИНКН,   през  втората половина на 80-е години на ХХ век е изградена нова масивна сграда до груб строеж, но така и остава незавършена. Проектът за създаването на етнографски музей е замразен.  След демократичните промени   опит да се довърши този проект прави историкът Симеон Мильов – етнолог и краевед, който за кратко беше директор на Общинския исторически музей в Брезник.  Тогава до намиране на финансов източник не се стига.
Областната администрация в Перник успя да защити разработката и получи финансиране,  за да превърне къщата в музей на обичая Суро́ва в Брезнишко. Постижението е много значително, защото за музей  на Сурва в Перник и Пернишко се говори още от едни от първите фестивали в края на 60-те години на ХХ век, но това така и не се е случило до момента. Това, че той ще се намира тъкмо в Кошарево също е попадение, защото за местните празникът, който започва вечерта  на 13 януари и продължава и на 14-ти, когато е Васильовден по старостилния календар, е най- голямото събитие за годината.  Това е дългоочакваният и старателно подготвян празник на сурвакарите, когато те  се впускат в своята игра със страховитите си маски и костюми и оглушителния тътен на звънците, запасани на кръста им. На този ден или по-точно в тази нощ  Кошарево се оживява и пълни с народ, а гостите дошли за веселбата нямат чет.
Спомените за сурвакарската група на село Кошарево са с около 100-годишна давност. Групата е първата сурвакарска дружина, която  излиза извън България. През 1975 г. участва  в Международния фестивал на театъра на нациите град Нанси във  Франция.  И наред с веселбата, която се организира за празника в селото,  кошаревските сурвакари са участвали във всички провеждани фестивали на маскарадните игри  в Перник и шест пъти е била национален първенец. Богата е и колекцията на дружината от отличия за участията в изяви из цялата страна, но най-голямата награда, която групата печели е обичта на публиката с атрактивното си представяне.

Кошаревски свидетел

Ако някой си спомни, че името на това село му е познато, най-вероятно това се дължи на  т. нар.  „кошаревски свидетели” – нарицателното за готовност пред съда да се каже от първо лице  всичко удобно за страната, в полза на който се свидетелства. В народната памет са запазени няколко версии защо кошаревци са набедени за лъжесвидетели. Веднъж някой си кошаревец копал дълбок 5-6 метра кладенец за вода. И докато бил на дъното на дупката, отгоре станали  скандал и побой, завършили с убийство. После същият този човек се явил в съда като свидетел  и предал подробности за случката, като твърдял че всичко бил видял с очите си. Съдът отсъдил според неговото показание, дадено под клетва.
Има и една друга случка, герой на която е   някой си дядо Йованчо. Трънските  села Душинци и Ерул  се съдели за  гора.  Пред съдиите се изправяли разни свидетели, но до решение така и не се стигало. Тогава заинтересованите отиват в Кошарево и взимат този Йованчо за свидетел. Пред съда той казва, че като бил седемгодишен ходил с баща си да бере  дърва в тая кория и тогава  тя била на Душинци.
Спечелили делото, душинчани отдават на Йованча да сече безплатно дърва в същата кория, докато е жив.
Дали наистина свидетелите от Кошарево са лъжели за собствена изгода пред съда все пак е спорно. Но това, че са добри артисти се доказва и от сърцатото им участие в Суро́ва, а сега ще го документират и в музей.

Соколова: Къщата ще помогне да се продължава традицията

„Музеят е резултатът от още един   успешен проект на Областна администрация – Перник  – добра идея и много, много професионализъм…“, коментира месец преди откриването му областният управител на Перник Ирена Соколова. За нея е важно
че това стана още един красив туристически обект в областта и по-специално в Брезнишко. Тя се особено доволна, че  това няма да е просто къща-музей, а място за творчески срещи, за общуване между хората, които са непосредствени участници в живия обичай  и ще помага за продължаване на традицията.  От особена важност според Соколова е и това, че тази единствена по рода си и по своя архитектурен стил  къща, стояла десетилетия наред в запустение,  ще се запази, ще оживее и ще се  изпълни със смислено съдържание, а така ще се осъществи и много забавената идея за създаване на музей на сурвакарските маски в Пернишкия край и той ще е тъкмо в Брезнишко, където пазителите на обичая Суро́ва са много и особено ревностни.