Автомонтьор се обяснява в любов

Когато те видях за първи път, усетих как кръвта ми започва да циркулира като антифриз в охладителна система. През тялото ми сякаш премина стартов ток от 100 – амперчасов акумулатор. Сърцето ми изби буталата

и започна да бие на четири такта с максимални обороти. Започнах да се задъхвам като малолитражна кола на стръмно. Очите ми се разшириха подобно фарове на стар ЗИЛ, пълен догоре с чакъл. Устата ми се отвори, все едно е изпускателен клапан преди прегряване. Започнах целия да треперя, като че губя оборотите на празен ход. Исках да спра на място, за да се насладя на този миг, но спирачките на краката ми отказаха и се блъснах челно в теб. Как не се целунахме – устните ни се разминаха на една боя разстояние. Ти ми каза „Гледай къде ходиш бе!“ и отмина, намръщена като предна решетка на БМВ Седмица…Останах запленен от гласа ти, който звучеше толкова мъркащо нежно, колкото бензинов двигател след смяна на масло и филтри. Дълго гледах след теб, попивайки като с гюдерия всяка резервна част от твоето тяло. Но има ли двустранен протокол, който може да опише неописуемото с думи!…Очите ти – с блясък на халогени. Косата ти – черна като масло след хиляди километри пробег. Гърдите ти – по- изразително изпъкнали от мигачи на камион. Бедрата ти – стройни и стегнати като немски амортисьори. Талията ти – с окръжността на спортен волан. Ханшът ти – мощен като Форд Мустанг. Кожата ти – по- мека от кадифена тапицерия в купе на лимузина…Всичко в теб беше по- хармонично от центровка на запалването.

Петър Донкин / https://www.actualno.com/columnist/article/1556/author_id/103
© Actualno.com