В Земен сякаш е събрана неповторимата красота на Югозападна България

Трансграничните проекти са добре дошли за пограничните райони на страната ни, тъй като реализирането им е изключително важно за целия регион, който е много богат на културни и исторически ценности. Това каза в интервю на Оля Ал-Ахмед за БТА кметът на община Земен Димитър Сотиров. Той отбеляза, че по програмата за трансгранично сътрудничество община Земен е реализирала успешно проекти с пет общини в Сърбия и сега отново кандидатства за още два проекта – с община Бойник и с община Соко Баня в Сърбия.


„Много са интересните исторически и културни обекти, с които можем да се похвалим в общината. Тук сякаш е събрана неповторимата красота на Югозападна България. Една от най големите забележителности на Земен е река Струма, която в древността е била известна под името Стримон. Земенският манастир Св. Йоан Богослов е един от най-известните манастири, заради древната църква построена през 11 век, реновирана изцяло през 1964-1971 г. и мястото се е превърнало в любима за мнозина туристическа дестинация и желано кътче за отдих и почивка“, допълни кметът на Земен.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Сотиров, община Земен е част от трансграничните проекти. С какво тези проекти спомагат за развитието на района?
Отговор: Трансграничните проекти са добре дошли за пограничните райони на страната ни, тъй като по този начин ние пряко и безпрепятствено контактуваме със симетрично разположените общини по границата. Община Земен е реализирала успешно проекти с пет общини в Сърбия. Понастоящем отново кандидатстваме за още два проекта – единият с община Бойник, другият с община Соко Баня в Сърбия. Проектите за трансгранично сътрудничество са свързани с областната част на община Земен. Въпреки това реализирането на такива проекти е от изключителна важност за целия регион, който е много богат на културни и исторически ценности. Тук има какво да се види.
Конкретно, община Земен участва в доста проекти – средно по 1-2 на година.Тази година общината реализира два проекта, свързани с културното наследство, със сурвакарските игри в нашия край. В момента изпълняваме тези два проекта – единият е в партньорство с община Нишка баня, другият е с община Бойник. Грантът по проектите е под 400 хиляди евро.
Облагородяването на Земенския манастир конкретно е по проект на областната управа, който е пряко свързан с туристическите дестинации в областта. Земенският манастир Св. Йоан Богослов е един от най-известните манастири заради древната църква построена през 11 век, реновирана е изцяло през 1964-1971 г.г., и манастирът, който е завършен през 1968 г. Той не представлява сам по себе си историческа ценност, реставриран е по спомените на хората, които помнят първоначалния му вид. И въпреки това, мястото се е превърнало в любима за мнозина туристическа дестинация и желано кътче за отдих и почивка.

Въпрос: Освен че се обменят опит, идеи и добър пример, създават ли се приятелства чрез трансграничното сътрудничество?
Отговор: Разбира се, без приятелска атмосфера работата едва ли ще спори. В проектите са предвидени пет посещения на делегации на Земенската община в Бойник и в Нишка Баня. Респективно те също пет пъти ще посетят община Земен. По този начин ние сме непрекъснато в контакт. Наскоро, например, имахме посещение на голяма делегация от община Бойник, Сърбия. Делегацията беше съставена от представители на едно читалище, чиито творчески колективи участваха във фестивал в село Пещера, към община Земен. По време на фестивала бяха изнесени редица концерти от народни песни и танци и от двете страни. Участниците във фестивала се запознаха, обмениха координати за бъдещи творчески изяви на територията на двете страни, в двете общини. Във фестивала участваха 26 деца от град Бойник, които показаха техните местни народни обичаи, фолклорни песни, танци и традиции. Младежите съответно завързаха запознанства с техни връстници от община Земен и се създаде невероятно приятелска и топла атмосфера на общуване и обмяна на опит.
Каквото и да си говорим, културите са ни близки – славянски. На практика, ние сме братя по съдба. Границата дълго време се е местила ту на изток, ту на запад. В крайна сметка границата си е граница и ние я приемаме такава, каквото е. Но трансграничните проекти със сръбските ни съседи са показателни и с това, че културите, ценностите и историята ни се преплитат и ние сме длъжни да ги запазваме, съхраняваме и предаваме на поколенията в най-добрия им вид. Щастливи сме, че трансграничните проекти ни дават възможност да общуваме с комшиите не само в културен, но и в личен план със стотици хора и от двете общини.

Въпрос: В момента на нашето интервю виждаме многобройни туристи чак от Франция в Земенския манастир. С какво посрещате гостите? Кое е първото нещо, което им казвате?
Отговор: Посрещаме гостите преди всичко с „добре дошли“, с лъчезарните усмивки на хората от Земен, с нашия постоянен позитивизъм, и, като по поръчка, винаги с хубаво и слънчево време. Първото нещо, на което акцентираме е – интересната история на църквата „Св. Йоан Богослов“ в Земенския манастир и уникалните два стенописа, които не съществуват никъде по света, и не са регистрирани никъде в цялата световна и църковна православна живопис. А именно: фреската с изковаването на гвоздеите преди разпятието на Христос и уникалния стенопис с двойния Христос на сцената „Причастие на апостолите“. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест. Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста – тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните.
С тези два уникални за православното зографско дело стенописа ние привличаме интереса както на чужденците, така и на сънародниците ни от цялата страна. Те са дело на самобитен неизвестен зограф. Впечатляващи са и сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век. Според експерти ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква. Най-старият стенопис датира от 11 век, когато е била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи.

Въпрос: Интересен факт от историята е също така, че дворът, оградата на манастирската част са били многократно опожарявани, но самата църква от 11 век е непокътната. Как ще обясните този факт?
Отговор: Това наистина е така. Манастирската част, дворът и оградата са били опожарявани няколко пъти, но през пролетта на 1867 г. е бил извършен ремонт на църквата и е построена напълно нова манастирска сграда, за освещаването на която е бил поканен Кюстендилският митрополит. През всичките премеждия, обаче, църквата „Св. Йоан Богослов“ винаги е оцелявала. Едно от обясненията е, че стабилността на храма се крие в това, че е изграден от местния шуплест камък, наричан „бигор“, който е изключително устойчив и здрав. Затова църквата се е запазила. Куполът няколко пъти е горял, самият манастир е пален по време на турското робство, но църквата мистериозно е оцелявала. Другата версия е, че в храма „Св. Йоан богослов“ се е криел някога ключът за оцеляването на Земята и слънчевият символ на богомилите.
Туристите винаги търсят тайни знаци в Земенския манастир. Потокът от хора към манастира напоследък чувствително е нараснал. Българи и чужденци са заинтригувани от предположенията за съхраняване на хилядолетна загадка в църквата на манастира. Светата обител е съхранена непокътната в продължение на вековете.
Днес целият комплекс „Земенски манастир“ е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей. Църквата е символ на монументалната живопис от българското Средновековие и е единствената у нас с кубична форма. Голям интерес предизвиква куполът на църквата, който е вписан в квадрат. Някои изследователи определят това като знак за уникалната архитектурна форма на църквата. Една от теориите е, че богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина – единственият символ, който може да обедини религиите по света.
Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците, които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята. Характерни за храма са стенописите с живи и реалистични образи. Те са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани.
Интересна е също така и съдбата на камбаната в камбанарийната кула. Камбаната е подарена на Земенския манастир през 1894 година. Тя е с уникална изработка, оригинална. Веднъж е крадена, но е намерена и върната. И така църквата отново разполага с автентична камбана в камбанарията. В Земен има още една действаща църква, носеща името на Св. Йоан Богослов и строена преди демокрацията.

Въпрос: Каква е легендата на каменния открит олтар?
Отговор: Казват, че ако си поставите лявата ръка на каменния плот, намиращ се в открития олтар и силно си пожелаете нещо хубаво и позитивно, разбира се, то задължително ще се сбъдне. Така гласи легендата, а хората само потвърждават тази легенда.

Въпрос: А каква е съдбата на монасите, които навремето са населявали този манастир?
Отговор: Монасите са били принудени да напуснат манастира поради пожарите и да се пръснат в околните манастири.

Въпрос: Освен със Земенския манастир с какво още е привлекателен районът?
Отговор: Много са интересните исторически и културни обекти, с които можем да се похвалим в общината. Тук сякаш е събрана неповторимата красота на Югозападна България. Една от най големите забележителности на Земен е река Струма, която в древността е била известна под името Стримон. Тя води началото си от Витоша, протича през землището на община Земен и се влива с Треклянска река и с още няколко малки реки. По своето поречие Струма е създала много живописни проломи, но един от най-живописните от тях е Земенският пролом – дълбок и живописен пролом, образуван от р. Струма, между Конявска и Земенската планина. Дължината му е 16 км., богат на карстови извори. В него е разположен водопадът „Скакавица“.
Земенският пролом започва от Земен и завършва при Раждавица. Той свързва Земенската и Радомирската котловина с Кюстендилското поле. Реката образува чудни меандри и причудливи скални образувания, отвесни скали, пирамиди, игли, гребени, зъбери, каменни стълбове. Забележителни със своята красота са и Земенските ритли, Гълъбинските скали, скалните образувания „Орлово гнездо“, „Църните дупки“, „Агапие“, „Църквето“, „Пчелника“, „Близнаците“, „Сарая“, „Окното“.
Освен това, по пътя към Земенския манастир е издигнат Светещият кръст, който бе открит на празника на Св. Мина и се вижда от пет околни села. Изработеното от стомана 12-метрово разпятие тежи над 1 тон и е широко шест метра. Специални диоди го свързват към уличното осветление. Кръстът светва щом се смрачи и гасне призори на разсъмване.
Мястото се слави със Света Благодат и точно тук архитектите прецениха, че кръстът ще се вижда от всички околни села. Издигането на кръста бе поредната стъпка на Инициативния комитет за възраждане на културно-историческото и религиозното наследство в община Земен. За това благородно деяние обединиха ресурси и усилия общината, областната управа в Перник, Светият Синод, който даде терен, и частни дарители. Построяването на този кръст бе част от инициативата „Манастирите на Краище – Новото Светогорие“, която се развива на територията на община Земен, където има 18 църкви и манастири, винаги готови с радост да приемат поклонниците от страната и чужбина./БТА