Войнишкият паметник в Трън е на световен автор 
Тайното общество на бръснарите припомня:
Италианският скулптор Арналдо Цоки е имал специално отношение към падналите във войните български воини

Руми Борисова
Войнишкият паметник в центъра на пограничния град Трън е дело на италианския скулптор Арналдо Цоки. Именитият маестро е направил много паметници по света, че и у нас в началото и до средата на миналия 20-ти век.
В Трън този факт е известен само на посветени. Твърдението не се подкрепя от сериозни доказателства, но фактите съвпадат. Преданието се приема за неоспорима истина.
Паметникът е в центъра на градчето. Първото нещо, върху което се спира погледът на новодошъл на градския площад е тъкмо този монумент. Чест прави на градските власти, че подържат паметника в изряден вид. Даже може да се каже, че малко се престарават, но това е само смел и не съвсем основателен упрек.
Войнишкият паметник е издигнат в чест на паднали по време на Сръбско-българската война в драматичните битки в района на Трън.
Върху него има надпис:
"Въздигнат от признателните трънски граждане в памят на храбропадналите борци в братоубийствената ни победоносна война съ Сърбите през месец ноември 1885 годино в Трънско офицерите подпоручици Ангелов, Цанков, Халачев и Калев и около 30. долни чинове. гр. Трън 8 август 1893г."
От челната страна на монумента има златен венец и е написано:
"Братский венец на незабравимите ни храбри другари подпоручици Георгий Ангелов и Костантин Халачев и 24 долни чинове паднали геройски в сраженията против сърбите на: 3 и 4 ноември 1885 год. при г.Трън и с. Врабча. 1894 год. От офицерите на 5-й пеший Дунавский полк"
В официалния регистър на войнишките паметници и паметници свързани с борбите за национално освобождение монументът в Трън фигурира като паметник на загиналите в Сръбско българската война и само толкова.


Капитаните побеждават генералите
Добре известно е, че Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Военните историци определят тази война с думите „капитаните побеждават генералите". Българската победа в тази кратка война става предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Сръбската Шумадийска дивизия навлиза на 15 километра навътре от българската граница, българите отстъпват до село Врабча. Позицията се ръководи от капитан Никола Ганев, който командва 4 дружини, една рота, редовна пехота от II пехотен Струмски, II Бдински, IV Плевенски и I Софийски полк, 2 батареи от българския Дунавски полк и опълчение.
На 3 ноември 9-те батальона, 2-та ескадрона и 24-те оръдия на Шумадийската дивизия, атакуват Орлинския връх, който е важна българска позиционна точка. До средата на деня българските части спират съпротивата и се оттеглят до прохода Секирица, където предприемат контраатака. Това спечелва ценно време, нужно до пристигането на Източните български сили. Боевете се водят цял ден до 4 ноември, когато българите отново отстъпват, този път до Брезник.
Тъкмо в тези драматични боеве погиват българските войни, които са почетени с войнишкия паметник в Трън.

Какво е известно за подпоручик Константин Халачев?
В опитите да научим повече около този паметник попаднахме на ярката биография на единия от загиналите офицери - Константин Григоров Халачев - български военен деец, подпоручик. Константин Халачев е роден през 1861 г. Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.) постъпва в Българското опълчение и е зачислен в 3-та рота на 5-та опълченска дружина.
Участва в боевете при Стара Загора, на Шипка и Шейново. Награден е с Георгиевски кръст IV степен.
След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в 5-ти пехотен Дунавски полк, а в Сръбско-българската война (1885 г.) командва 8-ма рота от полка.
Краеведи свидетелстват , че Константин Халачев е хъш, редови войник при генерал Черняев в Сръбско-турската война, редови опълченец на Шипка, Шейново и Стара Загора, кавалер на Георгиевски кръст, кадет, портупей юнкер и офицер от първите випуски на нашето военно училище, командир на рота в пети дунавски полк и герой от "Войната на капитаните", загинал за Майка България. Неговото име се споменава и в рядката книга "Биографиите на убитите в Сръбско-Българската война 17 български офицери". Брюксел. печатница К.Вандеров 1890 г. За Константин Халачев има очерк в сборника "Храбри опълченци" на Ил. Маринов.

Кой е авторът на войнишкия паметник в Трън?
Арналдо Цоки е роден през 1862 г. във Флоренция. Той е автор на паметника на Гарибалди в Болоня, на Колумб в Буенос Айрес, на Св. Франциск Асизки в Кайро, на Александър ІІІ в Петербург и на още много паметници из цял свят.
Прославеният италиански скулптор печели първия следосвобожденска България международен конкурс за паметник на Цар Освободител Александър ІІ. Конкурсът е през 1900 г. в София.
Инициативата е на Комитет, създаден в първите десетилетия на свободна България от български поборници и опълченци с името "Цар Освободител ІІ". Паметникът на руския император Александър ІІ е първият, издигнат от този комитет в сърцето на София, на площад "Народно събрание".

На 24 септември 1900 г. международно жури под председателството на българския княз Фердинанд І присъжда пет награди. Първата е на флорентинския скулптор Арналдо Дзоки за проект с мото "РОМА".
Втора награда получава германският скулптор Густав Елерлайн с проект "Борба и победа". Наградени са и френските скулптури Антонен Лару и Гастон Мале, чехът Франтишек Роус, французинът Евгени Бонери. Представени са общо 31 проекта от 13 държави.
Одобреният проект на Арналдо Дзоки, макар и външно да отстъпва на някои по-големи и внушителни проекти, по своя замисъл и идея, по вярно изобразените и пълни с живот и движение фигури и събития от Освободителната война въздейства най-силно. На 23 април 1901 година в присъствието на княз Фердинад тържествено е положен основният камък. Паметникът е тържествено открит и осветен на 30 август, неделя, 1907 г. Българският княз уважил събитието заедно със синовете си Борис и Кирил.
Присъстват синът на Цар Освободител - Великият княз Владимир Александрович със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, който е начело на Българското опълчение по време на войната, комендантът на Санкт-Петербург ген. Паренсов. Там са членове на правителството, българското духовенство, руски генерали, офицери и опълченци, много граждани. Паметникът е с височина 12 метра, само статуята на Александър ІІ - 4,5 метра. В дясната си ръка императорът държи Манифеста за обявяване на Руско-турската война, а в лявата - поводите на коня.


В България Цоки е автор и на бронзови скулптурни творби на паметници в Севлиево (1894), Русе (1908), Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир и скулптурен фонтан в Пловдив. В България Цоки има много приятели, които го посещават и в Рим, където именитият скулптор се установява до края на дните си. Той умира през 1940 г. в Рим.

Коментари

Добавяне на коментар
Коментарите не са разрешени за тази статия.