Непокорният спасител на Самарското знаме описан в "Под игото" 
03.04.2009 06:00
Потомък издълбал в камък спомен за знаменосеца
Кристален сервиз, подарък от императора на Русия- Николай, пази в дома си правнучката на Никола Корчев
Гена Иванова
Потомък от рода на опълченец извая паметник на прочутия си родственик. Скулпторът Никола Корчев посветил на дядо си, чийто съименик е, баралеф от врачански варовик. Монументът, който трябвало да увековечи подвига на героя, известен на поколенията като спасителят на Самарското знаме е завършен още през 2007 година и се пази във фамилната къща във врачанското сло Кунино, където Никола Корчев- младши имал ателие и преподавал в Техникума по каменообработване. Той е трябвало да бъде поставен в родното село на последния знаменосец на светинята от СамараЦ радомирското Долна Диканя. Кончината на правнука времено осуетила намерението на роднините и на управата в родния край на героя. Правнуците- Константин и Станислав, които наследили таланта и занаята на бащата, на два пъти ходили в селото, но и двата пъти се разминали с кмета. Констнтин обаче не се отказал от идеята барелефът да бъде монтиран на видно място в селото, за да напомня на поколенията за видния им земляк. Това ще бъде роднински поклон пред увековечения от Ярослав Вешин наш родственик, с чийто образ и име България свързва светинята, разказват потомците му. Те никога не са парадирали с прочутата си фамилия. Коренът ни е по бащинна линия, баща ми е кръстен на него и от малки сме закърмени с разказите и легендите за дядо Никола, твърди Константин. В семейния архив няма вещ останала от знаменосеца, която да им напомня за него. Затова братята са поели синовен дълг към баща си да завършат започнатото от него и да запазят жив спомена за героя, който внукът издълбал в камъка.


Спасителят на Самарското знаме Никола Корчев е родом от Долна Диканя, е категоричен кметът Елинчо Колев. В читалището, което носи неговото име, пазим родословното му дърво. Има и живи свидетели, които доказват това, твърди управникът. Спомени за знаменосеца, години наред неуморно е разказвал най- стария диканчанин дядо Симо. Старецът починал на 103 години, но още е жива друга от летописците на знаменосеца и негова родственица- 93-годишната баба Гена от прочутия тук Пипишев род. От нейните уста няколко поколения местни знаят наизуст легендата за съсечените турци, за която се смята, че е описал в "Под игото" и Иван Вазов. За същото говори в своя публикация и правнучката на героя Константина Корчева, за която се смята, че е единствената пряка негова наследница. Тя разказва как през 60- 70-те години на 19 век във воденицата на младия тогава Корчев дошли двама турци, пили ракия и се опитали да го изгонят, за да се гаврят с жена му и невръстната му дъщеричка. Мъжете излезли и се върнали с брадви в ръце. Съсекли турците и заровили труповете им край воденицата. За да се спасят от ятаганите, всички се качили на каруцата и тръгнали към Самоков. В изпълнения си с премеждия живот, непокорният знаменосец още на няколко пъти се сблъсквал с турците. Така станал хъш в Букурещ, където се свързал с българските емигранти и се включил в опълчението. Служил в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Калитин. Никола е опълченцът, който с цената на 11 рани защитил с тялото си Калитин. Когато видял, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето. Понеже бил много здрав физически, в последните минути, преди да пленят знамето, успява да го наведе ниско /затова дръжката на знамето е счупена/ и го дава на едно малко момченце Ц Черногорчето, което го изнася от полесражението. За подвига си Никола Корчев бил награден с орден за храброст "Св. Георги" - IV степен. Това разказва в своя публикация правнучката Константина. През 1981 г. баща й пожелал всички материали, които семейтвото пази от дядото Никола да бъдат предадени на Националния военно-исторически музей. Това са оригинални подписи на Филип Тотьо, на Стефан Караджа, Георгиевските кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много оригинални снимки на опълченци. Остана у нас само един кристален сервиз, подарък на дядо ми от императора на Русия - Николай по случай честванията през 1902 г. на връх Шипка. Това е единствената реликва вкъщи, никой няма право да я докосва, разказва правнучката.

Вешин повикал с телеграма знамносеца, за да го рисува
Гена Иванова
Руският художник Ярослав Вешин повикал с телеграма спасителя на Самарското знаме, за да го нарисува. Живописецъът видял знаменосеца на тържествата на Шипка през 1902 година послучай 25-годишнината от героичната епопея. Тогава по решение на оцелилите опълченци светинята държал в ръцете си нейният спасител Никола Корчев.
Гледката се запечатила в съзнанието на твореца и след години Вешин повикал знаменосеца, за да го нарисува. По това време Никола Корчев живеел във Варна. Той пристигал в столицата и в продължение на 4-5 месеца позирал на художника в бойна униформа. Работата сближила двамата и помежду им се родило приятелство. Според правнучката Константина художникът нарисувал и втора картина със знамето, която подарил на една от княгините. Следите й обаче се губят. Никола Корчев умира на 29 август 1921. При преместването на варненските гробища през 1938 г. синът му Иван събрал костите му в сандъче и ги предал в храма-костница на Шипка.

Коментари

Добавяне на коментар
Коментарите не са разрешени за тази статия.