Чудо в пернишкия храм „Св. Георги” описано в роман 
10.27.2009 07:10 - Градски легенди
Публикувано от Администратор
Чудо в пернишкия храм „Св. Георги” описано в романЧудо, свързано със стария храм „Св. Георги” в Перник и предавано от уста на уста сред старите перничани, е описано в роман. Авторът на романа „Сбогом на мечтите" проф. Ботьо Тачков е роден в Перник, където протичат детството и младежките му години. Погонен от службите на Държавна сигурност, през 1962 година той емигрира и стига до САЩ. Сбъдва своята американска мечта, но в сърцето му завинаги остава най-топло чувство към родния град. Такава книга трябваше да бъде написана задължително, възкликват неговите читатели след първата си среща с романа. Повечето то тях споделят, че са я препрочитали поне два пъти. Има защо.

Чудото на черквата
Откъс от романа „Сбогом на мечтите" на проф. Ботьо Тачков

Седмицата на тези хора минаваше в труд, а неделя беше ден за почивка и черква. Тя е построена на един хълм и се вижда от цялото село. Още в шест часа сутринта малката камбана бие за сутрешна служба. Хората от селото са станали вече. Слънцето блести високо в съвсем синьото небе, което още пази леко розова отсянка, избледняла следа от зората. Кокошките се разхождатпред къщите и тук там някой петел вдига увенчаната си пурпур глава, плеска с криле и запява високо до Богас металическия си глас.
Чудо в пернишкия храм „Св. Георги” описано в роман
Другите петли отговарят и изведнъж цялото село се оживява. Жените загрижено ходят от врата на врата, разговарят оживено и изваждат от сандъците хубавите си черни литаци, украсени с лъскави златисти мъниста, върху които запасват зуница - нещо като колан, красиво нашарен, а на шията си слагат гердан от златни пендарки. Мъжете са облекли белите антерии и потури от домашен шаек, а на краката им се жълтеят новите опинци от щавена свинска кожа.
Камбаната на черквата бие отново.Нейният звън се издига,губи се в небето и се слива в синия безкрай. Семействата заизлизат от къщите и с непохватни движения заради новите дрехисе упътват към черквата придружени от децата си. При влизането в малката черквица те се блъскат, обръщат се да се поздравят и говорят с висок глас. Черквицата не може да побере всички и тези, които идваха по-късно, оставаха в двора да слушат службата през отворената врата на черквата. И тези, които бяха вътре, и тези, които бяха отвън се тълпяха, сякаш чевстваха, че нещо необикновено ще се случи този ден в черквата.
Вътре, вече застанали пред олтара, Клисарят Таке Янков и Боре Бъзгалото, пеят с дрезгав глас неразбираемите български срички, като удължават безкрайно буквата „и" в думата „амин". От балкона им отвръщат пискливите гласове на ученическия хор от селското училище. Отвреме навреме поп Борис, който стои прав, взрян в Евангелието, промърморва нещо и двамата мъже отново подхващат.
Прозвучава звънче.Поп Борис - възрастен, достопочтен със запазени бели коси, застава пред олтаря. С бавни движения той коленичи, прекръства се и изпява с хубав глас „подготвителната молитва". Когато той млъква, двамата мъже, заедно с детския хор и някои от богомолците запяват и от всички гърди и от всички сърца към небето се възнася „Господи, помилуй!".

Повече по темата...
виж записа   |  линк   |  $star_image$star_image$star_image$star_image$star_image ( 3.1 / 93 )

Лъскат 100-годишна гара 
12.05.2008 06:10 - Градски легенди
Публикувано от Администратор
Две врати на по век още се заключват. Тренът повод за събора на Земен
Руми Борисова
Гарата в Земен гони век. Догодина на 9 август се навършват 100 години от откриването й. На този ден през 1909 г. покрай тогавашното село Белово за пръв път минава трен. Гарата се е казвала Земен и през 1925 г. селото също взема това име. Предполага се, че е дошло от името на средновековния Зъмленград, намиращ се в околностите. Преминаването на първия влак става повод за традиционния събор в Земен, който пък е станал град през 1974 година.
По повод вековния юбилей на гарата и на събора Националната компания "Железопътна инфраструктура" ще отпусне средства за обновяването на 100-годишната гара. Това съобщи наскоро областният управител на Перник Иван Димитров. Гаровата постройка е с уникална архитектура, която по време на обновителните дейности ще бъде запазена. Сега се обмисля как да се съхранят и две стогодишни врати, които още се използват. Те са напълно запазени и още се заключват. С едната се затваря билетопродавницата, а другата е на канцеларията на ръководителя „Движение". Това пък съобщи в Перник изпълнителният директор на НК „Железопътна инфраструктура" Симеон Ананиев, който участва в Консултативния съвет по ЖП транспорт, свикан от областния управител.
Съдействие за ремонта ще окаже и Община Земен. Кметът Димитър Сотиров е обещал, че ще бъде възстановен предгаровият площад. От НКЖИ осигуряват 100 000 лв. за обновяването на 100-годишната гара. Ако тези средства не стигнат, ще се търсят допълнително пари чрез други финансови лостове, обещава Ананиев. Там, където се закриват гари, спира животът, припомни ЖП шефът, който е нашенец.
Земен е добро доказателство, защото гарата го крепи до днес.
виж записа   |  линк   |  $star_image$star_image$star_image$star_image$star_image ( 3 / 120 )

Войнишкият паметник в Трън е на световен автор 
11.25.2008 06:00 - Градски легенди
Публикувано от Администратор
Тайното общество на бръснарите припомня:
Италианският скулптор Арналдо Цоки е имал специално отношение към падналите във войните български воини

Руми Борисова
Войнишкият паметник в центъра на пограничния град Трън е дело на италианския скулптор Арналдо Цоки. Именитият маестро е направил много паметници по света, че и у нас в началото и до средата на миналия 20-ти век.
В Трън този факт е известен само на посветени. Твърдението не се подкрепя от сериозни доказателства, но фактите съвпадат. Преданието се приема за неоспорима истина.
Паметникът е в центъра на градчето. Първото нещо, върху което се спира погледът на новодошъл на градския площад е тъкмо този монумент. Чест прави на градските власти, че подържат паметника в изряден вид. Даже може да се каже, че малко се престарават, но това е само смел и не съвсем основателен упрек.
Войнишкият паметник е издигнат в чест на паднали по време на Сръбско-българската война в драматичните битки в района на Трън.
Върху него има надпис:
"Въздигнат от признателните трънски граждане в памят на храбропадналите борци в братоубийствената ни победоносна война съ Сърбите през месец ноември 1885 годино в Трънско офицерите подпоручици Ангелов, Цанков, Халачев и Калев и около 30. долни чинове. гр. Трън 8 август 1893г."
От челната страна на монумента има златен венец и е написано:
"Братский венец на незабравимите ни храбри другари подпоручици Георгий Ангелов и Костантин Халачев и 24 долни чинове паднали геройски в сраженията против сърбите на: 3 и 4 ноември 1885 год. при г.Трън и с. Врабча. 1894 год. От офицерите на 5-й пеший Дунавский полк"
В официалния регистър на войнишките паметници и паметници свързани с борбите за национално освобождение монументът в Трън фигурира като паметник на загиналите в Сръбско българската война и само толкова.

Повече по темата...
виж записа   |  линк   |  $star_image$star_image$star_image$star_image$star_image ( 3 / 121 )


| 1 | 2 | 3 | Следваща страница> Последна>>