Трънската Пепеляшка се метнала на дядо си 
11.11.2008 06:02 - Градски легенди
Публикувано от Администратор
Иванка Янакиева заминала за Германия с ученическата престилка. В актьорската фамилия от Джинчовци голямата звезда е Ива Ваня
Елена Ангелова
Една от първите изпълнителки на хита на 20-ти век "Лили Марлен" заминала за Германия с ученическата престилка. През 1922 година гимназистката Иванка Янакиева емигрирала в Берлин, водена единствено от мечтата си да стане актриса. С типичния трънски инат 17-годишното девойче , което дори не знаело немски, само написало своята приказка за Пепляшка от Джинчовци. Приемайки артистичния псевдоним Ива Ваня, сънародничката ни се издига до висините на европейското кино и става първата и единствена българка снимала се в немите филми. Тя е втората жена в света, изпяла любимата песен на Вермахта, чиято музика написал не кой да е, а съпругът й Норберт Шулце. Българката е вероятно и първата нашенка с актова фотография.
Дарбата да влиза в роля Ива Ваня наследила от дядо си. Старецът бил такъв самороден талант, какъвто се ражда веднъж на 100 години, разказват потомците му. Сред най запомнящите се театри, които устроил на съселяните си, бил спектакълът със собственото му погребение. Дядо Янаки се престорил на умрял, легнал в ковчега, покрит с покров и чемшир, търпеливо изчакал да го понесат към гробищата и надигайки се от ковчега, направо ужасил дошлите да го изпратят хора. Процесията, начело с попа, се разбягала, мислейки че Янаки е вампирясал. Сред първите, които побягнали били жена му и децата му, които били посветени в сценката. Никой от тях обаче не посмял да се противопостави на черния хумор на стареца, защото думата му била закон вкъщи.

Повече по темата...
виж записа   |  линк   |  $star_image$star_image$star_image$star_image$star_image ( 2.9 / 51 )

На вкусна манджа и сладка раздумка при Мите Готвача 
10.30.2008 07:06 - Градски легенди
Публикувано от Администратор
17 години Бизнес клубът "Вардар" е любимо място за срещи на "каймака" на Перник. Заведението не предлага само от пиле мляко. Прокурорът Милко Дойчев предпочиташе кавармата
Руми Борисова
Елена Ангелова

Класика в жанра- така постянната клиентела нарича първия частен ресторант в Перник. Сред перничани Бизнес клуб "Вардар" е по-известен като място за срещи при Мите Готвача. Собственикът му Димитър Петров наистина е готвач, от най-добрите от бранша. Някога неговите вкусотии подържаха реномето на вече несъществуващите пернишки ресторанти "Перун" и "Балкан".
Да приседне при Митко често се отбиваше не кой да е, а покойнитят зам. главен прокурор от времето на Татарчев Милко Дойчев. Като истински ценител на добрата кухня магистратът, който е разпитвал Тодор Живков, водил делото за "Чернобил", наблюдавал процеса срещу Андрей Луканов и прекратил диренето срещу Дилян Дорон, не спря да идва и след като се премести в София. 17 години не изневерил на кухнята при Митко и пернишкият Теразини. Култовият местен адвокат Вили Велинов с удоволствие хапва сармички и кавърма, каквито, твърди той, само тук се правят. Хората ходят на ресторант не толкова заради напитките, колкото заради добрата храна. Луксът и засуканите блюда са за снобите, за тези, които ценим истинската кухня, по- важното е храната да е качествена, а гозбите вкусни, разказват редовните посетители.

Повече по темата...
виж записа   |  линк   |  $star_image$star_image$star_image$star_image$star_image ( 3.1 / 58 )

Храмът „Св. Иван Рилски" през годините 
10.29.2008 07:08 - Градски легенди
Публикувано от Администратор
Кога и как е построена минната църква в Перник. Рилският светия сам избрал мястото
Руми Борисова
Денят на Перник всяка година започва в храма, посветен на св. Йоан Рилски. Перничани се сбират за обща молитва към светията покровител, за да измолят в покаяние неговото застъпничество пред Господа. Познаваме ли историята на нашия храм, какво знаем за него?

Строежът на църквата „Св. Йоан Рилски" е започнал през 1910 г.
Новият храм е бил предназначен за нуждите на Мини - Перник. Войните от 1912 до 1918 г. са били причина да не бъде завършен бързо, свидетелства храмовият летопис. Едва през 1920 г. в деня на св. Йоана, на 1 ноември по тогавашния календар, е осветен.
Построяването на черквата се дължи на усърдието на тогавашния главен директор на Мината инж. Иван Симеонов. По-късно с признателност той е бил погребан от южната страна на храма, между двата бора, но след 1957 г., е обявен за фашист, костите му са изровени и захвърлени в старите пернишки гробища.
Духовниците писали историята на черквата свидетелстват, че храмът е посветен на името на св. Йоана, защото той е прекарал част от живота си в пещера, който наподобява живота на миньорите в рудниците.
Първият свещеник, служил в храма от 1920 до 1922 г. и за кратко през 1926 г. е свещеник Михаил Панов Мангеин от пернишкото село Студена, завършил Самоковската духовна семинария. През останалото време до 1945 г. той е бил свещеник в родното си село Студена.
От юни 1922 г. до 1929 г. свещеник е бил Трифон Стоянов от Скопие. В служението си той е бил подпомаган от руснаците Иларион Титов и Адриан Мишаков.
По това време след Руската революция в Перник идват повече от 500 души руснаци. Те имат свой свещеник и църковен певец. Подържат четиригласен смесен хор, който обслужва и българските служби. Певците получават хонорари от Мината. Те изпълняват срещу неделя всенощни бдения.

Повече по темата...
виж записа   |  линк   |  $star_image$star_image$star_image$star_image$star_image ( 3 / 56 )


<<Първа <Предишна страница | 1 | 2 | 3 | Следваща страница> Последна>>