Дъб от Рани луг се бори за Европейско дърво на 2018

Дъб от вида цер в трънското село Рани луг се бори да получи признанието „Европейско дърво“ за  2018 година. Вековният исполин спечели  организирания от фондация „ЕкоОбщност“ национален конкурс  „Дърво с корен 2018“  с 1 236 гласа. Резултатът беше обявен в края на януари и от началото на февруари дървото е в  надпревара с още 14 претенденти за европейското първенство. 
Дъбът е висок около 20 метра, обиколката му е  4.8 метра, има красива и хармонична корона и е на възраст не по-малко от 300 години. 
Корените му са символ на връзката със семейство и родина, стъблото му се свързва с устойчивост и сила, а короната – с желанието за живот и стремежа към свобода, обясняват местните. 
Дървото расте близо до  църквата „Св. Николай“ в селото. Смята се, че храмът е един от най-старите, запазени до днес в Трънско. По архитектурния му облик се прави предположение, че  е построен през 14-15 век. От приписка в богослужебна книга, намерена в храма, става ясно, че през 1859 г. към църквата е открито килийно училище. Черквата  е историческа, архитектурна и художествена забележителност, а вековното дърво до нея е  природната  гордост на селото.  Дървото е обявено за защитено и е вписано в държавния регистър под номер 1494. Със заповед от 9 март 1983 година дъбът  е обявен за вековен. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник“ на 1 април 1983 г. 
В началото на февруари хора от селото и от Трънското туристическо дружество, подкрепени от  община Трън,  изчистиха от храсталаци района около вековния дъб и сложиха нова метална табела, указваща, че дървото е вековно и защитено от закона. От общината приготвят голяма метална табела за главния път, която да  упътва към вековните дъбове в Рани луг и Насалевци.  
За българската класация дъбът беше номиниран от Пенко Янков, който заедно със съпругата си Людмила Гюрова разгърна активна кампания за събиране на подкрепа за дървото. 
В мотивацията за дъба имаше и тълкуване за името на селото: „Рани луг е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева – шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тях има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. Но какво означава „луг“ и защо да е “ рани“? Търсенето ми довежда до статия, в която се споменава, че на древен северозападно европейски език луг означавало СВЕТЛИНА. Склонен съм да го приема предвид познатата ни дума лъч, лъч светлина или луче – в превод също означава светлина. Логично ми се струва РАНИ ЛУГ да има нещо общо с ранната утринна светлина.“, пише Янков. Съпругата му разказва, че в миналото под сянката на дъба-цер баячки лекували от сугреби, както се казва в този край на необяснимо появили се неприятни обриви по кожата. Болният заставал върху сложена под дървото наръч слама, а  баячката произнасяла тайнствени  заклинания и имитирала как ровят кучето и котката.   След това „лечение“ обривът като по чудо изчезвал. 
„Конкуренцията е силна, борим се с държави като Русия, Великобритания, Испания, Франция. Те са големи, с многобройно население и освен това се подкрепят по съседски за вота за второто дърво. Затова се надявам да привлечем за гласуването нашите съседи от Сърбия и Македония, а може би и от други страни, които не са представени на конкурса“, обяснява  Гюрова. Тя е убедена, че  ако дъбът от Рани луг победи, това ще бъде много ценна  реклама за България и ще допринесе за повишаване на  интереса към страната ни  и към Трънския край като туристическа дестинация. 
Гласуването ще продължи до 28 февруари. За да се гласува, трябва да бъдат избрани две дървета и да се потвърди изборът чрез активиране на връзка, получена на посочен електронен адрес. Печелившата стратегия е да  се гласува за българското дърво и за някое от тези, които до момента са набрали най-малко гласове, или за дървета от страни с по-малко от нашето население. За сега с близо 30 000 гласа класацията се води от около 250-годишен дъб от Русия. Следват го бадем от Унгария  на 135 години, растящ  пред църквата “Св. Богородица” на Снежния хълм в Печ с малко над 25 хиляди гласа и  свещен каменен дъб от Монте Барбейро в Испания с над 21 100 гласа.  След тях се нарежда френският претендент – корков  дъб, закрилник на Гизонача, наричан Птичето дърво, който има над 18 хиляди гласа. Другите участващи в надпреварата дървета имат по около 10 хиляди гласа.  През последната седмица,  от  22 до 28 февруари,   резултатите ще бъдат скрити и  актуалното класиране няма да се вижда. 
За да се допринесе за победата не е достатъчно всеки да гласува лично. Добре би било да се  помогне и на други хора да го направят. „Всеки може да допринесе, като не просто гласува лично, а разпространи идеята сред широк кръг приятели, съседи, колеги, роднини и като ги помоли да гласуват и те, а в някои случаи и като им разясни как точно се гласува, тъй като по-възрастните хора се затрудняват понякога“, приканват организаторите. 
През 2017 г. в европейската надпревара за „Дърво на годината“   участваше 6-вековен дъб от трънското село Насалевци, но въпреки активната кампания не успя да спечели приза. Три години по-рано старият бряст в Сливен бе избран за „Европейско дърво“  на  2014 година. 
Победителите в тазгодишния конкурс ще бъдат обявени  на 19 март  на церемония в Брюксел. 
За българското дърво можете да гласувате тук: https://www.treeoftheyear.org/Stromy/Prastary-dub-z-osady-Rani-lug 

Местните разказват, че дъбът е свързан с предания за гяволетините. Това са не особено пакостливи нечисти сили,  за разлика от злите караконджули и вампири. Те се превъплощавали във вид на яре, кон или жена, която най-често била и гола. Смятало се, че когато по   коларския  път мине каруца и точно край дъба се обърне без причина, това се дължи на гяволетините.  Бабите били слушали от своите баби, че в потайна доба на Еньовден гяволетините  тръгвали без дрехи по чуждите ниви, засети с жито, овес, ечимик и просо, търкаляли се из тях, откъсвали набъбналите класове и ги отнасяли да  ги хвърлят в своята нива. Докато крадели чуждия берекет и обричали нивата на съседа на безплодие, нареждали страшни заклинания.  Край селото и сега има гяволски ровини,  но не се виждат, защото върху им е посадена  борова гора. В старите времена като минавали хората край тия ровини, гяволетините така ги зашеметявали, че те се озовавали точно на ръба на скалата и заспивали. Като се събудели, виждали че са наполовина върху земята, а наполовина висят във въздуха и  аха да се търкулнат в дълбокия ров.