Хайде на Сурова!

  • През нощта на 13 срещу 14 януари цяло Пернишко празнува
  • Маскирани обикалят селата, варивото и свинската пача са задължителни на трапезата

Всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари, когато е Васильовден по стария църковен календар, в цяло Пернишко всички празнуват. Хиляден народ се събира в опустяващите села. Това е времето на Сурва или Сýрoва, както по-често се е наричал и се нарича обичаят. Преките участници са с колоритни костюми и страховити маски, опасани са с нанизи звънци на кръста и по раменете. Без сценична треска са готови да изявят себе си зад маската. Публиката и маскираните са в приповдигнато настроение и повсеместно се разменят прегръдки и целувки. Вие се хоро.

Преките изпълнители на тази прастара, но жива до днес новогодишна обредност са маскарадните групи. В различните села те се наричат различно – „сурвакари“, „сурвашкарье“, „сирвискарье“, „мечкарье“ …

Вечерта на 13 януари маскираните излизат в центъра на селището. През последните години

прииждат с факелно шествие

Палят огън и танцуват около него своеобразен сурвакарски танц.

През тази нощ маскарадните групи си разменят гостувания и обикалят заедно по няколко села. Всички, заедно с публиката, играят хоро и се веселят.

А рано сутринта на 14 януари маскираните се събират отново, за да обходят селото. Посещението им във всеки дом е задължително. Очакват ги всички и приемат това като специално пожелание за здраве и берекет.

И през нощта, а и през деня на 14-ти домакините посрещат гостите с богата трапеза със задължителните вариво от кисело зеле със свинско, свинска пача, туршии, баници, погачи, греяна ракия. Те гощават сурвакарите и ги даряват богато, а после до зори остават на трапезата.

Зрелището и веселбата са неописуеми. Повечето от маскираните участници са преоблечени в кожи от домашни и диви животни, обърнати с козината навън. А някои от дружините са в костюми на ресни от нарязан плат.

Всяко село има свой цвят

или пъстрота. На кръста си всеки от така маскираните има няколко десетки звънци, хлопки и чанове. На главата си носи маска, наричана и лик, и копанка. Тези маски са направени от дърво и са украсени с препарирани части на домашни животни, кожи, рога, опашки, птичи крила и пера. По-често маските напомнят животни, но понякога са и човешки лица.

Сред множеството маскирани мъже има задължителни персонажи. Със специални роли са водачът (болюбашия), младоженците, сватбената рода – свекър, свекърва, девер етърва , попът, мечкарят и мечката. В някои дружини има доктор, поляк, полицай. Булката задължително е мъжка – преоблечен мъж, понякога с мустаци. Участниците сами изработват своите маски, затова всяка от тях е уникално произведение на приложното изкуство. През последните десетилетия в някои от селищата се появиха творци, които правят маски целогодишно за всички желаещи да участват в празника. Звънците се изработват от майстори-звънчари, а се сгласяват по тон от самите участници в маскарадните игри и имат специфичен звън. Преди време специалист разпозна в ритъма даже музика записана с ноти от Моцарт. Сурвакарският танц е в специален ритъм, който се отмерва от гръмовити тъпани и пискливите свирки на водачите.

Във всяка къща „попът“ ритуално венчава „младоженците“,

„мечката гази за здраве“,

а всички останали шумно и весело играят на двора. Стопаните ги чакат с любов и нетърпение, посрещат ги на трапезата с обредни храни, гощават ги и ги даряват богато. Помнят се случаи по селата, когато в някоя къща стопаните ги няма, защото са отишли с на работа в пернишките рудници, но са оставили даровете за сурвакарите отвънка.

Сега изследователите на обичая разказвт, че до началото на XX век са се маскирали само младите неженени мъже от селото, „тъй като обичаят е бил пряко свързан с мъжките посвещения и женитбата. Сурва е празник на раждането на реда от хаоса, прехода на юношите към мъжката възраст. Маскираните обикалят селото, за да запазят дома от болест, нивите – от безплодие, душата – от демони и злини.

Днес се маскират масово мъже от всички възрасти, жени и деца. В някои от селата има и големи детски групи, които преповтарят всичко, правено от възрастните.

Всички сурвакари излизат да играят спонтанно, по традиция, както са го правели техните предци през годините назад. Всяка сурвакарска група има между 50 и 100 участници, но в големите села маскираните надвишават това число и двойно. Така че по Сурова на магдена в пернишките села излизат 4-5 хиляди „артисти“. Заради масовото участие в тази традиция и заради старателно запазената й чистота от външни влияния на 2 декември 2015 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, на свое заседание, проведено в Намибия, включи обичая „Сурoва“ („Сурва“) в

Представителната листа на ЮНЕСКО

за нематериално културно наследство на човечеството.

Обредното маскиране по Сурoва е жива традиция в селищата Банище, Батановци, Бегуновци, Бела вода, Беренде, Богданов дол, Велковци, Вискяр, Витановци, Габров дол, Гигинци, Големо Бучино, Горна Врабча, Дивотино, Долна Секирна, Дивля, Долни Раковец, Драгичево, Друган, Елов дол, Земен, Зидарци, Извор, Ка-лище, Ковачевци, Кондофрей, Косача, Копаница, Кошарево, Кралев дол, Лесковец, Лобош, Люлин, Мещица, Мурено, Непразненци, Ноевци, Пещера, Прибой, Радомир, Ракиловци, Расник, Ребро, Садовик, Светля, Се-лищен дол, Сирищник, Слаковци, Сопица, Стефаново, Църква, Чепино, Черна гора, Ярджиловци.

Навсякъде обичаят на маскираните е зрелищен, многолюден и жив. И до днес се предава от баща на син. В нощта на Сурoва по родните си места

се завръщат цели фамилии

преселили се през годините в други краища на страната и по света, за да се потопят в магията на „Сурва“.

Така чрез маскарадната обредност поколения наред в Пернишко в добро настроение осъществяват и прехода от старата към новата година. През годините на социализма някой културтрегер измислил обяснението, че така се гони злото и сега това се повтаря като добре заучена мантра, без да е вярно, защото смисълът на обичая е в обновяването и оплождането. Всъщност много отдавна съхранената маскарадна традиция е всенароден и най-любим и тачен празник, освободен от всякакви езически предразсъдъци.

За хора, попаднали за първи път в атмосферата на традиционната Сурoва в пернишките села, обстановката е като нереална. Това най-ярко се илюстрира с един спомен на историка и етнолог Симеон Мильов. Той е запомнил как в годините на соца го пратили да съпровожда в тези дни група журналисти от някогашния Съветски съюз. Като се нагледали на празника и във всяко село обилно ги нагостили и почерпили, тръгвайки обратно, съветските гости попитали: „И това всичко заради нас ли го организирахте?“ Те не можели да си представят, че така масово в Пернишкия край хората празнуват на този ден.

На основата на живата маскарадна традиция, през 1966 г. в Перник е създаден Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“, който в повече от половинвековната си история няма аналог в Европа.

Маскарадните групи, участници в него от България и света, са винаги повече от сто, а маскираните през последните години надвишават 7000 човека. Всяка година, в последните почивни дни на месец януари Перник посреща и стотици хиляди зрители, за да изживеят заедно радостта и неповторимата красота на маска-рада. За жалост заради кризата с водата от ноември 2019 , наложила въвеждане на воден режим в града и опасността от зарази, се наложи кметът Станислав Владимиров да отмени тазгодишния фестивал „Сурва“ в Перник.

Но ако ви се отвори път, идете в селата на 13-ти срещу 14 януари. Там ще се насладите на истинската Сурoва.