Ирена Соколова поздрави миньорите

По повод професионалния празник на миньорите, честван на 18 август, когато Църквата отбелязва успението на св. Йоан Рилски Чудотворец, областният управител на Перник Ирена Соколова отправи към гилдията поздравителен адрес:

УВАЖАЕМИ МИНЬОРИ,
ТРУЖЕНИЦИ НА ВЪГЛЕДОБИВА,
ОТДАЛИ СЕ НА ТАЗИ ТРУДНА И ДОСТОЙНА ПРОФЕСИЯ,
 Радвам се да Ви поздравя по повод Националния професионален празник – Ден на миньора!
По предложение на пернишките въглекопачи, цар Фердинанд издава Указ, с който определя 18 август за ден на българската минна гилдия.
Добивът на подземни богатства е отговорна и трудна професия. Вашият труд е символ на уважение и преклонение, изцяло посветен на обществото ни, труд, който дава светлина, топлина, суровини за практикуването на много професии, без които днешното технологично ниво на човечеството би било немислимо. 
Вие сте свързали съдбата си с рудодобива и въгледобива, с извличането на блага от недрата на земята, които дават живот на икономиката на страната за устойчиво развитие и екология!
Държавата и област Перник винаги са насърчавали всяка инициатива и политика, която гарантира добра перспектива за предприятията от минния бранш, за подобряване условията на работа и гарантиране на безопасност на труда.
Отправям поздрави към всички Вас, свързани с минния отрасъл, като Ви пожелавам преди всичко здраве, дълголетие и работа, носеща удовлетворение!
Нека най-българският светец Св. Иван Рилски, Ви носи закрила, здраве и успешни дела. 

Честит празник!

Ирена Соколова

Областен управител

18.08.2019 г.

Уточнение:

От 1903 г. празникът на миньорите в България и на Мини Перник, чието ръководство е управлявало повечето мини в страната е на 1 ноември (стар стил), сега 19 октомври, когато е най-големият от трите празника през годината в чест на Рилския Чудотворец. В годините на управлението на БКП миньорите празнуваха в последните почивни дни на месец август, както това след 1947 г. се е правило в Съветския съюз. В местността Войниковец се правеше голям празник – събор за миньорите. Тази традиция се беше запазила и в продължение на няколко години след като Мини Открит въгледобив станаха частна собственост.

https://gradski.org/arhiv/images/IMGP2218.JPG

Как е бил създаден празникът на пернишката мина
Професионалният празник на миньорите в България се чества в деня, в който Българската православна църкава отбелязва успението на св. Иван Рилски Чудотворец. Така е в съвременността, но откога най-българският светец се свързава с труда на въглекопачите, разказват старите документи.
При един съвместен излет на чиновници и инженери от пернишките мини в околностите на тогавашното близко село Калкас, се заговорило за пръв път за създаване на празник на Мината и за избиране на светия, който да бъде покровител на миньорите. Това станало още в далечната 1903 година. Шефът на най-голямото държавно стопанско предприятие в България по онова време, инж. Иван Симеонов, инженерите Ян Мечирж и Франц Скричка и кондукторът Т. Нелиба, се събрали и предложили св. Прокопи за покровител на миньорите, защото така било в Чехия. Решено било обаче, с 3 срещу 2 гласа (Симеонов като председател на комисията имал право на два гласа) празникът да бъде на 1 ноември – денят на св. Иван Рилски.


По този повод управата на Мината и Министерството на търговията си разменили официални писма. От Перник писали до министерството, че молят за позволение Мината да празнува всяка година 1 ноември като свой празник в чест на св. Иван Рилски, „през който ден ще се държат на работниците сказки главно по минното дело“.
„Със създаването на такъв празник ще се създаде за в бъдеще у нас рудничарски елемент, който под покровителството на своя патрон ще се старае да повдигне минното дело на подобающа височина във всяко едно отношение“, аргументирали се в писмото, подписано от директора инж. Ив. Симеонов и счетоводителя делопроизводител Хр. Дъбовски. Последвал отговор със съгласие. Писмото има номер 13 933 и дата 30 юли 1903 година.
Аналите разказват, че значението на минния празник не било схванато правилно от следващите управители и директори на Мини – Перник. Затова от година на година той се чествал все по-тържествено. Впоследствие били въведени и награди за отличилите се работници, които в началото били скромни парични суми, а после давали сребърни часовници за прослужени години.
По това време се въвежда и девиза на миньорите „Бог на помощ“. Той е заимстван от чехите. Но заради неговата сила, почувствана от тогавашните миньори при работата им в галериите в недрата на земята, станал широко популярен. А тогава девизът на миньорите „Бог на помощ“ бил написан над входа на всяка галерия и останал като символ на милостта, с която Всевишният и св. Иван Рилски бдели над опасния труд на миньрите.

Свети Иван Рилски и създаването на Мини Перник

Легенди, записани и преразказани от фолклоритката Елена Огнянова

През 1945г. в махала Радина чешма, кв. на Перник, запитах тамошния бивш миньор дядо Пене Мацов, 84 годишен, откога и защо се празнува „Минскио празник“ – 1 ноември. Той ми разказа следното:

Един сиромах човек сънувал свети Ивана. Който му показал къде да отиде да копа, та да открие кюмур. По това време мъжете от Мошино и Калкас копали блещив (гланциран) кюмур за турците. Местото, което показал светецо било при Кулата. После човеко разказал, че докато копал, се виждал светецо пред очите си. Най- после открил много въглища, дека са сега „Старите рудници“, станали най-важни и заедно с това започнало проучването и на други места около селото и се открили много нови рудници.

Еднаж по време на работа у „Стари рудници“ се срутили стените и запушили изхода. Работниците вътре останали живи заровени. Седели уплашени и сечудели какво да правят. Тогава още не била създадена „Спасителна служба“. Изкопаните въглища събирали у кошове и износили на гръб. Сичко било работено на ръка. И кога били най-уплашени, започнали да се задушават от тежък въздух, чули глас и се показала светлина, не точно светлина, а някакво сияние. Затрупаните миньори тръгнали след светлината. Много трудно разравяли срутените въглища и се промъкнали, докато излезли през друг вход, за който никой не знаел по-рано. Руднико опирал у некави огромни каменни блокове, между които им се открил пролаз, колкото да се промъкне човек жив и здрав. Като излезнали, миньорите видели висок, слаб, белобрад старец, който носил в ръцете си кандило и им светил през цялото време. Дувал силен ветър, ала пламико на кандилото не угаснал – се блещукал и показвал пъто. Миньорите повикали старецо да спре, но тоя си продължил напред и не се обърнал.

Миньоро, откриватело на въглищата, рекъл тогава: „Това е сам свети Иван. Той ми показа, дека тука има кюмур, сега ни пази да не станеме зян. Жената ми рече, като тръгвах на работа, дека днеска е дено на св. Иван Рилски …“

На следващите години на тоа ден миньорите започнали да се крият и да не одат на работа. Началството се чудело какво им става на тия мъже, та не одат на работа.

Кога отидох у мината, разказва дедо Пене Мацов, немаше много мераклии за работа под земята и началниците влизаха в рудниците, познаваха ни по име и ни уважаваха. Фалеха ни, поздравяваха ни за имен ден, черпехме се заедно, без да се прави разлика между инжинерин и обикновен работник или минен техник.

Имахме един златен директор на мините – Иван Симеонов. На Петровден поръчал, като излеземе от смена из руднико, да отидеме при него у канцеларията. Отидохме десетина човека. Разпита ни как е работата, убави ли са въглищата е току рече: “ Бай Пене, ти да немаш днеска имен ден? Засмеяхме се. „Имам, ама като си отидем на Радина чешма че празнуваме.“ Той извади почерпка и рече: „Днеска имаш празник и си дошъл на работа. А защо на дено 19 октомври те немаше, нито тебе, нито некой друг. Две години гледам календаро, кой празник е – пет дена по-рано Петков ден, седем дена по-късно – Димитровден. Димитър и Петко у нас лопата да ги ринеш. А на 19 пише „Преподобни Йоан Рилски Чудотворец“. Защо тоя ден бягате от работа, като никой нема имен ден?

Моите другари хаката-маката и си казаа как са открити „Старите рудници“ и какво са се спасили при едно големо срутване. Директоро нищо не каза. А после написал писмодо Министерството името на мини Перник дастане „Свети Иван Рилски“. Разрешиа и от 1903г. дено „Св.Иван Рилски“ стана миньорски празник и със сека година ставаше по-голем, повече народ се събира от цела България, тържествен празник и за миньорите и за техните семейства и роднини…

Тоя ден празнуват и миньори от други рудници из цела България. Миньорите насекъде го избраха за покровител, защото живото си е прекарал у пещери и подземия, какъвто е и миньорския труд“
(обнародван във „Фолклор и общество“ в 1977г.)

Още по темата – виж ТУК.