Канят на събор край Земенския манастир

Хиляди гости очакват и тази година организаторите на традиционния събор край Земенския манастир. На 24 май в двора край близо 10-вековната манастирска църква  ще се съберат на надпяване и надиграване любители на народното творчество от различни краища. На  събора ще се  представят десетки състави от областите  Перник, Благоевград и Кюстендил. В добро настроение ще прекара празничния ден всеки, който реши да посети това дивно място. Организатори на празника са Община Земен и компанията за биологично чисти млечни продукти „Земенея“, носител на наградата Био продукт №1 на България за 2016 г. На този ден през последните години фирмата раздава благословено ястие на гостите на събора.
Собственикът  на  „Земенея“ Васил Николов  разказва, че началото на празника при манастира е  някъде от около 1830 г.  Имало предание, че всички деца в село Белово, както тогава  и много преди това се е казвал днешният град Земен,  измирали и за да оцелеяват, започнали да раздават курбана.

Празникът се прави всяка година в съботния ден преди 21 май, когато е един от дните (според сторостилния църковен календар) за почит към св. Йоан Богослов. Светият апостол и Евангелист е патрон на добилата световна известност стара манастирска църква, а местните не са променили традицията, въпреки календарните промени. Според писмени свидетелства през 1867 г.   майсторът  Миленко от близкото село Блатешница построил в огромния църковен двор  манастирска сграда. На празника на светеца  тя била осветена от кюстендилския митрополит Игнатий, дошъл специално по този повод. Тогава бил направен и курбан  и бил даден благословен обяд на всички присъстващи. За ястието бил купен  огромен вол,  сготвили го в котли и казани с продукти, събрани от местните стопани. В този край на курбана викат кольиво, както иначе се нарича приготвеното за помен жито.  В готвенето на манджата и шетнята около казаните не допускали жени. Това било работа само на мъжете, незнайно защо, но  през това време жените месели погачи и баници,  квасели мляко и варели яйца. На  общата трапеза на тревата седнали всичките хора от село Белово. Тогава решили при манастира да направят училище и още на празника  8 и 9 годишните деца били записани за ученици. Първите учители били монаси. Местният краевед Гервази Сотиров, вече покойник,   разказва, че през пролетта на 1867 г. бил завършен ремонт на Беловската църква. 
В началото на XX в. местният свещеник Янаки Митов построява нова манастирска сграда на два етажа, във вида, в който е тя и сега в двора на храма.  
Предполага се, че последният монах в манастира е бил Алекси  (Кръстев Кутлев). Към 1954 г. той бил на 72 години и имал завършено четвърто отделение.  Според държавни регистри тогава манастирът имал 15,7 дка градини, 2 дка ливади и 1.5 дка ниви.  В последствие, в годините на народната власт до началото на 60-те години на 20-ти век в манастира населници били монаси, които изглеждали странно на местните хора, каквито и да са били.
Белово става  Земен  през 1925 година, а за град е обявено през през 1974 г. Славна е  историята на това селище  назад през вековете. Тя е свързана не само  добилия световна слава Земенски манастир.   Има исторически сведения, макар и оскъдни, за затворената в Земенския пролом крепост Зъмленград, но данни за това кой е бил земенският владетел досега не са открити, а според историците  Землънград е възникнал едновременно с другите градове-крепости през 969 – 991 г.
Смята се, че   манастирът „Св. Йоан Богослов“ е основан най-рано през XI век. Като доказателство за това се приемат особеностите на архитектурата на манастирския храм – куб с размери 9х9х9 метра и първият слой запазени стенописи в него – изображение на св. Анна. Във всеки случай  сигурни сведения дали през XI век  е имало  манастирски конаци няма.  Според писмени извори от онова време  Земенският манастир не е съществувал през първата половина на XI в. Има голяма вероятност тукашната обител в по-късен етап да е станала приемник на средновековния манастир в местността „Манастиро“ от Земенския пролом по чиито останки се съди, че е бил с доста внушителни размери.  
Старата земенска църква е един от най-ценните културно-исторически паметници в България. Местните твърдят, че е под закрилата на ЮНЕСКО, но в официалният списък е само Боянската църква, макар двете да са като посестрими. Това е нещо като съвременна легенда, каквито напоследък има доста, свързани с този старинен храм. Съвременните легенди са нещо като търговски трик и наистина привличат посетители. Сигурно е, че на 5 март 1966 г. Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир — за национален музей, който през 2004 г.  става филиал на Националния исторически музей.
След обявяването на манастира за паметник на културата, недалече от него   в  Земен е построена нова черква със същия патрон – св. Йоан Богослов. Това е един от малкото случаи на изграждане на храм от „народната власт”. Според следвания от Българската православна църква календар  един от дните за почит към св. Йоан Богослов е 8 май, когато трябва да е и храмовият празник, но местните са запазили старата традиция. Град Земен има още един голям празник, наричат го  „Пантеле“ и  води началото си от 9 август 1909 година. Тогава, в деня на св. Пантелеймон  по стар стил (сега този светия – лечител  се чества на 27 юли),  са открити жп участък от железопътната линията Радомир- Кюстендил и гарата в  преименуваното в Земен по-късно  село Белово,  Прокарването на жп линията е преломен момент в историята на Земен и в поминъка на неговото население, затова за местните откриването на гарата и до днес е Ден на града. Гражданска инициатива  под името „Краищенско Светогорие“ подета от родената в Земен бизнес дама Весела Барбукова и подкрепена от собственика на „Земенея“ Васил Николов, както и от много политици, общественици и духовници от региона си е поставила амбициозната цел да превърне Земен и околностите в привлекателна туристическа дестинация и това вече е факт до голяма степен. Последната сериозна задача е обновяването на основните пътни артерии, водещи до възстановени църкви и манастири, природни забележителности  и други важни и интересни места. 

One thought on “Канят на събор край Земенския манастир

  1. Благодарим за прекрасната статия!
    Мястото на манастира е наистина прекрасно и магически успокоително.
    Само пътя до там е от едно време и пътуването изглежда изнурително.
    Муралите в църквицата са пострадали и не са възстановени. Плаща се за вход.
    Ако Светият Синод се грижеше, а не министерството на културата и бизнеса нещата щяха да бъдат по- добре.

Comments are closed.