Кметът на Перник: Работим ежедневно за справяне с водната криза

За 100 дни в условията на бедствие Станислав Владимиров и неговият екип  успяха  да свършат много оперативна работа

– Навлязохте в управлението на община Перник с летящ старт, но  в условията на бедствено положение за града и близките села, които се водоснабдяват от язовир „Студена“. Как оценявате ситуацията, довела до въвеждането на воден режим  сега, в края на първите 100 дни, откакто сте начело на местната власт?

– Перник е в капана на водната криза повече от три месеца. През това време трябваше да се справим с много трудности и да преминем през големи изпитания. Индикации за кризата имаше още през лятото и даже през пролетта, аз като народен представител по това време имах актуално питане към министър Петя Аврамова. Отговорът бе, че положението не е трагично и не ни грози опасност от воден режим. Между двата тура на предизборната кампания ми стана пределно ясно с какво да се захвана веднага след изборите – с водата на перничани.  Буквално на втория ден след като положих клетва като кмет първата ми задача беше да поискам пълна информация от тогавашния управител на ВиК, за да се предприемат единствено спасителните мерки. Това означаваше режим на водоподаването. Тежка, непопулярна, болезнена, но единствено правилната в този момент. Сега, три месеца по-късно се убеждавам, че предприехме спасителните мерки, сушата продължи и режимът бе трансформиран в по-тежък но смятам, че гражданите на Перник ни разбраха.  Някой трябваше да извади горещите кестени от огъня и смятам, че с моя екип засега се справяме.

– Перничани все още се питат „Кой ни „изпи“ язовира“ ? Вие имате ли отговор на този въпрос?

 – Още в първите дни на мандата си сезирах прокуратурата заради водната криза, която заварихме. Досега видяхме немалко действия от тяхна страна, но няма да коментирам работата им. Те имат своите методи и се надявам цялата истина на излезе наяве, когато работата на прокуратурата приключи. Не си позволих публично да оценявам политиката на моите предшественици по отношение на назряващата криза, сигнализирах компетентните органи и оставям решението на техния професионализъм.

– Вижда ли се краят на водомора, както някои хора определиха положението в Перник по аналогия с гладомора в Украйна от 30-те години на 20-ти век?

– Перничани ще изживеем и тази криза, макар и болезнено, защото тя се отразява на абсолютно всички.  Виждаме, че природата е благосклонна към нас, засега имаме добър приток благодарение на снеготопенето във Витоша и мащабите на кризата не се разрастват. Благодарение на това в последните седмици нивото на язовир „Студена“ се повиши с около 90 сантиметра. Вече можем да кажем, че сме прескочили опасността  да черпим вода от мъртвия обем на язовира, което също будеше голямо притеснение у перничани. Въпреки това, вече са изградени съоръженията, които да поемат по-голямо замътняване,  ако това се наложи. Хубавото е, че на този етап с този приток, с добрата прогноза и за края на тази седмица, когато според синоптиците пак ще завали сняг  можем да кажем, че кризата малко по малко си отива, макар и с бавни темпове. За да забързаме решаването на този проблем трябва да подменим ВиК инфраструктурата си, защото тя носи  по-големия риск, който стои пред моя град. Безводието е едната страна на въпроса, но огромните загуби по трасето са истинският проблем.

– Какви са предприетите конкретни стъпки  за излизане от кризата?

– Първата крайно необходима мярка бе въвеждането на водния режим. След това започнахме спешни разговори с премиера и министри от кабинета за осигуряване на спешно държавно финансиране, защото времето ни притискаше. Всеки пропуснат ден можеше да се окаже фатален. На 30 декември след заседание на Министерски съвет ни беше отпусната нуждата държавна помощ от над 30 млн. лв. С тях ще подменим над 58 километра водопровод в града, ще се ремонтират двете пречиствателни станции, ще се изгради и новото трасе на клон 2 на водопровода. Освен това държавата отпусна и средства за водопроводна връзка между с.Мало Бучино и Перник, по която се работи максимално бързо и засега доста ефективно. Това са най-важните мерки, по които работим ежедневно.  

– Доволен ли сте от подкрепата на държавата и от отношението на министър-председателя  Бойко Борисов?

– Не познавах премиера Бойко Борисов преди началото на кризата. От момента в, който започнахме прекия контакт имаме добра комуникация, въпреки политическите ни различия. Освен това премиерът видя, че част от неговите министри не могат да се справят и ориентират в кризата в Перник и затова той взе в свои ръце организацията, изпращайки министър Караниколов и зам.-министър Нанков. Така, чрез тях имаме прекия достъп до Министерски съвет и някои неща започнаха да се случват по-бързо.

– Както изглежда има възможност да се осигури достатъчно вода, която да тръгне към чешмите на перничани, но ще стигне ли до кранчетата по домовете им като се знае катастрофалното състояние на водопреносната мрежа. Има участъци, където тръбите са кърпени на всеки метър.

– Водопроводната мрежа на Перник отдавна плаче за тотална подмяна. Няма да коментирам защо бяха пропуснати предишните възможности за реализиране на воден цикъл. Сега обаче благодарение на помощта от държавата ще работим ударно по този въпрос, за да подменим една не малка част от компрометираната водопроводна мрежа. Освен това през тази година ще започне и реализирането на големия воден проект. Почти целият град ще бъде разкопан, това ще създаде неудобство за всички нас, но се надявам хората да разберат, че е за добро.  

– Освен проблем с водата Перник е  сред „отличниците“ и по замърсен въздух. Какви са Вашите идеи за справяне с това положение?

– Още в предизборната си кампания заявих, че екологията ще бъде една от основните ми грижи. За съжаление замърсяването на въздуха е тежък проблем за Перник, но решението виждам в следните посоки. След среща с министър Емил Димитров той пое ангажимент за осигуряване на още една станция за измерване на качеството на въздуха, която ще поставим в близост до промишлената зона на града. Перничани, както и аз лично вече имаме достъп до камерите, които следят в реално време какво се гори в пещите на Топлофикация. В бюджета сме заложили закупуване на 100 броя филтри, които да бъдат поставени на домакинства, които използват твърдо гориво за отопление. Това не е никак много, но все пак е начална стъпка за преодоляване на проблема.

– Покрай тежките ангажименти в условията на криза какво от замисленото не успяхте да свършите в първите дни на управлението на Вашия екип?

– Въпреки водната криза, която ни отнема страшно много време, резултатите от работата ни вече се виждат. Започнахме почистване на пътни възли, крайпътни дерета, градинки, паркове, междублокови пространства и коритото на река Струма. Към момента са извозени тонове отпадъци, клони, храсти, наслагвания от тиня и кал и много други. Възстановихме осветлението в някои невралгични участъци. Премахваме нерегламентираните сметища вътре в града и около него. За съжаление те са изключително много  и за 100 дни изчистихме не малко при ситуацията, в която се намираме. Започваме мащабна кампания за кастрация на бездомните кучета. Освен това ежедневно с помощта на доброволци доставяме вода до нашите съграждани, социални домове, училища, детски градини, болници, възрастни и болни хора.

– Заварвате тежко наследство във финансите на общината. Мнозинството в Общинския съвет наложи промени в предложения от Вас общински бюджет. Как ще работите в условията на финансова недостатъчност?

– Знам какво е наследството, което ми е оставено, но никога няма да се оправдавам, защото знаех какво ще заваря. 27 млн. лв. дългове оставя Росица Янакиева. Още следващата година започват да се трупат много бързо огромни дългове. През 2015 г. дългът расте до 36 млн. лв., 2016 г. – 40 млн. лв., през 2017 г. общината завършва с дългове от 41 889 000 лв. Добре че е бил Владислав Горанов, за да сложи рамка на харчовете на община Перник.През 2018 г. започват да се топят дълговете, натрупани от същото ръководство, за да завършим със задължения, които възлизат на 28 473 000 лв. когато встъпих в длъжност. За съжаление това не беше истинският дълг, защото мъдрото ръководство е забравило да прави отчисления към РИОСВ и сектор „Екология“ се оказва голяма бомба, която тепърва ще избухва. Предишното ръководство така и не е разбрало, че с подходящи стъпки в сферата на екологията е възможно тези отчисления, които възлизат на общо 4 300 000 и са непосилни за бюджета на общината, могат да бъдат намалени. Нито една правилна стъпка не е направена, за да плащаме по-малко на държавата. Бюджетът, който наскоро разглеждахме, ще разплаща и грандиозните обекти на предходното мнозинство. Процедурата за ремонт на ул. „Софийско шосе“ е тотално сбъркана. Няма тротоари, няма и канализация. Ще трябва сега да плащаме и ремонта на ул. „Граово“, както и паркинга зад съда. Този и следващият бюджет ще трябва да плащат дълговете, които са теглени от държавата и питам – за какво сме ги харчили? Въпреки всичко община Перник ще продължава да намалява дълга си, но не за сметка на доброто управление или услугите, които трябва да осигуряваме на хората. Напротив – община Перник ще търси винаги финансиране, което да подобри инфраструктурата ни и условията за живот.

– За разлика от обстановката в Общинския съвет, където не се приемат повечето от Вашите предложения, сред местната общност се радвате на  широко одобрение. Как приемате тази радушна  гражданска подкрепа?

– Работя и ще работя за ускореното развитие на Перник и превръщането му в едно по-добро място за живот на всички перничани. Радвам се, когато гражданите оценяват положително нашите усилия за превръщането на Перник в един по красив и чист град. Работим усилено и за това повече перничани да намират препитанието си в родния град. Развитието на индустриалната зона е правилният път в тази посока.

– Само за тесен кръг хора е известно, че Вие сте потомък на светец. Дядото на  Вашия дядо по майчина линия св. Петър Пернишки е мъченик за Христовата вяра и според преданието Чудотворец. Малко преди да Ви изберат за кмет приехте Свето кръщение в християнската вяра. Уповавате ли се на Божията помощ?

– Да, има такъв факт в моето родословие, който за някои е любопитно. Но в днешно време не трябва да се уповаваме само на Божията помощ, а да запретнем ръкави и да работим упорито, защото както е казано „по делата ще ги познаете“.  

 Въпросите зададе Руми Борисова

Вестник „Стандарт“ – бр. 68 (9268) 21-27 февруари 2020 г.